Най-хубавата дума в българския език

(есе)

  Най-хубавата дума ли? Нима сред толкова звучни думи може само една да е най-хубава? Защо не мога не мога да избера и защо за мене всички думи са толкова хубави? Сетих се, ще отворя някоя книга и ще се я намеря тази дума. Там някъде сигурно се крие тя и ме чака да я открия. Толкова много думи - мама, щастие, любов, родина... Всички те са наистина прекрасни, но не... не мога да открия тази, която търся. О... омръзна ми, излизам. Може би навън ще срещна най-хубавата дума. Но какво виждам: шумни булеварди, мръсни улици и безброй угрижени и забързани хора. Колко е скучно и банално всичко тук. Искам да отида там, където наистина да открия най-хубавата за мене дума, но къде, като вече стана твърде късно, трябва да се прибирам. Ох... защо винаги става така, защо не мога да остана още малко и да я потърся тази дума? Дявол да го вземе. Ето и телефонът звъни. Сигурно пак са нашите да ме питат къде отново съм се запилял. Но защо не мога да имам просто свобода? Какво, свобода ли... свобода ли казах? Но ето, това е тя, това е думата, която търсех. Разбира се, как не се сетих по-рано за това, че за мен най-хубавата дума е свобода.

  Но какво всъщност означава думата свобода? Дали свободата означава просто да не си окован и подчинен на някого? Или да имаш право да живееш без господар? Не!  Може би за някого това  е свободата, но за мен тя е нещо по-прекрасно и безкрайно. Да си свободен, означава да си волен като птица, рееща се в облаците, да живееш без усещане, че покрай теб има граници и условности

  Човек се ражда свободен, но цял живот трябва да се бори да запази своята свобода, защото без нея той не би изживял пълноценно живота си. Днес привидно имаме много свобода, но дали всеки се чувства истински свободен. Защото и най робът може да е свободен в своите мисли и да притежава свободен дух и обратното, привидно най-свободният да  се чувства като роб в своя затворен от материалности свят. Свободата не е просто даденост, тя не идва даром, ти  трябва да се бориш за да я почувстваш, защото тогава ти можеш да бъдеш наистина свободен.

   Но защо всъщност за мен най-хубавата дума е свобода? Защо сред толкова много думи се спрях точно на нея? Може би, защото за мен единствено тя ме прави щастлив и ми дава право за свободен избор в живота...

 Но ето този ужасен телефон не престава да звъни. Какво пак искат? Сигурно пак искат да ме контролират, да ми наредят какво да правя. Защо не разберат, че съм достатъчно зрял да решавам сам за себе си? Не... няма да вдигна, нека си звъни. Те трябва да разберат, че не съм техен роб и имам собствена воля и право да живея живота си, както ми харесва.

  Ето сега вече наистина се чувствам свободен. Мога да отида където искам и да правя отговорно това, което пожелая. Колко хубаво е да бъдеш свободен. Точно така истински чувствам свободата. Затова  избрах тази дума, защото е тази, която днес ме прави изключително щастлив и пълноценен. И това, което ще изкрещя, е: „СВОБОДА, СВОБОДА МИ ДАЙТЕ...! АЗ ИСКАМ ПРОСТО СВОБОДА...!