Любовта...Вече достатачно е изписано за нея. Каквото и да напиша ще е малко. Няма да използвам глупави клишета за розови очила, летене из облаците и така нататък. Аз си представям любовта като красива руса жена, облечена в бели дрехи, която идва нощем и нежно те целува. След тази целувка сърцето вече никога не може да е същото. То изпитва болка. Сякаш хиляди иглички са забодени надълбоко в него и сякаш с тяхните остри върхове го карат да кърви. Но тази болка е сладка, даже много сладка. И защо всички си мислят, че любовта е вечна. Не! Няма вечна любов! Може да има истинска и страстна любов, но не и вечна. Има ежедневни флиртови и леки свалки, но не и вечна любов. Много е глупаво да се кълнем, че тази е последната обич. Винаги има следваща. Идва когато е най - малко очаквана, но най - силно желана. И защо да казвам - "Без теб съм нищо"? Много грешно...Може без теб да не съм същата, но без теб ставам по -силна и по - горда. И как да се умира от любов? Умират само слабите. Силните приемат ...