23 янв. 2005 г., 11:00

Най-истинската тема 

  Эссе
3256 0 1
2 мин за четене
Любовта...Вече достатачно е изписано за нея. Каквото и да напиша ще е малко. Няма да използвам глупави клишета за розови очила, летене из облаците и така нататък. Аз си представям любовта като красива руса жена, облечена в бели дрехи, която идва нощем и нежно те целува. След тази целувка сърцето вече никога не може да е същото. То изпитва болка. Сякаш хиляди иглички са забодени надълбоко в него и сякаш с тяхните остри върхове го карат да кърви. Но тази болка е сладка, даже много сладка. И защо всички си мислят, че любовта е вечна. Не! Няма вечна любов! Може да има истинска и страстна любов, но не и вечна. Има ежедневни флиртови и леки свалки, но не и вечна любов. Много е глупаво да се кълнем, че тази е последната обич. Винаги има следваща. Идва когато е най - малко очаквана, но най - силно желана. И защо да казвам - "Без теб съм нищо"? Много грешно...Може без теб да не съм същата, но без теб ставам по -силна и по - горда. И как да се умира от любов? Умират само слабите. Силните приемат края с усмивка и в очакване на следващата любов. А най - смешно от всичко в любовта е да твърдим, че любимият човек е идеален. Аз лично идеални хора не познавам. А ти? Вярно, че сме заслепени от магията любов, но не трябва да се държим като глупаци. А когато ни изневерят просто да си затворим очите ли? Не! И пак не! Ако привикнем да прощаваме всяка грешка, какво ще стане? Скоро ще привикнат и да грешат твърде често. И всъщност, като се замисля, какво лошо има в това да разкрием чувствата си? Смешно е да се крием и да шепнем тайно какво желаем. Мисля, че не сме деца и няма нищо лошо в това да покажем ясно какво искаме. И да ни отхвърлят -нищо. Все пак рискът е голям, но си заслужава. Може да не се получи, но шансът и да се получи е равен. Когато бях по - малка се влюбих в едно момче и се срамувах да му разкрия какво чувствам. Минаха три години и вече бяхме станали приятели, когато той ми разкри, че е бил влюбен в мен тогава. Сега вече нама никакви трепети между нас, но колко време изгубихме!Животът се живее години, а не векове. Всеки миг може да е последен и трябва да се изживее пълноценно. Утре може да няма. Никой не се присмива на любовта. За това обичай смело и истински. Разкривай чувствата си. А дори и да ти се смеят -нищо. Явно този човек не е пораснал достатачно, за да те заслужава. Повяравй обич има, но колкото повече я чакаш, толкова по - сладко ще бъде когато тя дойде. Аз още чакам русата жена с белите дрехи да дойде нощем и да ме целуне. Любовта...

© Силвето Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ЗдарвеиМога да кажа че е много хубаво и вярно!!!Но имам една малка критика!оправи формата,щот мен лично ме заболяха очите докато го прочета)))иначе всичко е 6))успех
Предложения
: ??:??