НАКРАТКО ЗА  БЕЛИТЕ МИШКИ И ВОЖДИЗМА

       Още много преди да се роди, на една голяма Кръгла маса далеч на изток Големите бяха решили, че тя и много други като нея, ще бъдат бели мишки. От ония, с които се правят експерименти. И с нея ще се експериментира една теория - утопия за живота в страната на мечтите, родена в болния мозък на един сифилистик – Великия вожд.

         Началото на историята е около сто години назад във времето, когато живял този болен вожд-плъх. В желанието си да докаже измислената от него теория, експлоатирайки мечтите на милиони, жадни за по-добър живот обикновени сиви мишки, той ги превърнал в бели мишки и ги там-изирал. Къде ги там-изирал? В експеримента, манипулирайки собствените им надежди и илюзии. И те се юрнали, избили милиони сиви мишки, които мислели с главите си и не вярвали на илюзии, и победили. Нарекли тази победа  “Велика революция”. И “Октомврийска”, защото това “велико събитие” /избиването/ се извършило през месец Октомври. След това действие първо, жестоко и варварски потопено в кръвта на несъгласните да бъдат бели мишки, останалите, вече доброволно превърнали себе си в бели мишки, се юрнали отново, този път, за да строят оня красив мираж, който им рисувал пред погледа Великия вожд. За целта те първо се изолирали от останалия свят под един стъклен похлупак, където той ежедневно им размахвал пред очите картината на същия мираж.

         Тогава се случило най-естественото нещо, което се случва на всички живородени същества – вождът-плъх умрял. Но както са казали още древните – “царят е мъртъв, да живее царя”. На кормилото на експеримента застанал друг експериментатор т.е. вожд-плъх. Още по-фанатичен и кръвожаден от първия. Де що имало останала жива мислеща сива мишка, той умъртвявал, като за целта създал едни специални местенца, където те забравяли изобщо цвета си и цвета на живота. С ентусиазма, вярата и надеждата на останалите мишки, експеримента продължавал. Е, в началото не било лесно, зърното не достигало, за да ги изхрани, но постепенно нещата се уреждали. Доставяли си зърно отвън, като го разменяли за злато, което се намирало в изобилие, защото мястото под похлупака било изключително богато. И тъкмо им се струвало, че оня оазис  се е преместил отсам хоризонта, друг луд вожд, малко по на запад, решил, че дупката му е тясна за гения му и трябва да завладее света на всички мишки. Той пък облякъл мишките в кафяво, но под кафявите дрехи те всъщност били опитни  бели мишки. Строил ги в редици, връчил им автомати, и ги натирил да избиват всички останали, и - основно белите мишки под похлупака. Вождът плъх на тези под похлупака пък, естествено също строил в редици своите бели мишки, връчил им по една пътеводна звезда, автомати и бутилка водка и ги изправил срещу облечените в кафяво бели мишки. И се започнала най-голямата в света миша касапница, която отнела животите на милиони бели и сиви мишки. Защото, за да спрат тази лудост, във войната се включили и други обикновени сиви миши общности, а смъртта не подбира мишките по цвят. Когато вече се видяло, че облечените в кафяво бели мишки ще загубят, дошло времето на оная Кръгла маса, където мишките победители се събрали, за да си разделят парчетата от тортата на победата т.е. един стар континент. И точно там се решило онова парче от тортата, където предстояло да се роди нашата бяла мишка, да се падне в зоната на Великия експеримент. 

         Когато малкото бяло мишле се родило, експеримента в родната му земя вече напредвал с пълна сила. Всички мишки били тук-изирани в експеримента т.е. били превърнати в бели мишки, а които не били съгласни, просто били отстранявани от пътя на експериментаторите. Защото и тук, разбира се, имало вождове и вождчета-плъхове експериментатори, които нямало кой да тапи-зира и те си вършели спокойно оная работа. Но експеримента винаги се водел от Великите вождове-плъхове под похлупака. За по сигурно, за да не бъдат заразени със заразата на експеримента, обикновените сиви мишки от стария континент спуснали една желязна завеса между себе си и Великия експеримент. И така Старият континент бил разделен на две.

         След като се родило, бялото мишле се радвало безгрижно на живота и изобщо дори не подозирало, че на света има сиви мишки. Докато попораснало и му вързали на врата една червена връзка. Тогава го светнали за съществуването на мишки с друг цвят, но те били обрисувани като най-кръвожадните същества на този свят т.е. сиви мишки-вампири, чието единствено занимание е да се готвят да нападнат белите мишки и да им изсмучат кръвчицата. Но бялото мишле пораснало и се научило да чете. После му връчили и червен комсомолски билет. То пък се научило да мисли със собствената си глава, което било противопоказано за белите мишки. Разбрало за експеримента, разбрало и това, че той е обречен и че светлото бъдеще, което се обещавало на мишките няма как да се случи, и никога няма да се премести и на милиметър отсам хоризонта.

         Защото разбрало онова, което не можели или по-точно не искали да разберат вождовете и вождчетата експериментатори, които нямало кой да тапи-зира. Разбирали жалката истина и други бели мишки, но били много малко, за да променят нещата. Защото белите мишки били относително доволни – имали вече телевизия, за да гледат отдалеч как живеят другите, имали и какво да ядат т.е. имали хляб и зрелища, и друго не ги вълнувало. Не ги блазнела свободата, любопитството да разбереш какво има отвъд хоризонта. А отвъд хоризонта имало друг живот – по-богат, по-свободен, по-различен. Живота на обикновени сиви мишки, с които никой не провеждал експеримент.

         Тогава дошъл момента, когато експеримента зациклил и на самите Велики експериментатори най-после станало ясно, че няма да го бъде. Защото се оказало, че съзнанието на белите мишки не било на нивото, на което трябва, за да може да се превърне утопичната теория в действителност.

         Защо ли? Защото тази теория обърнала нагоре с краката основния закон за средствата за производство на блага - закона за собствеността. Собствеността в земите на белите мишки била направена да бъде обща и по този начин се превърнала в ничия. Затова и никой не се интересувал от нея. А това следователно довело дотам, че тя постепенно спряла да работи ефективно, защото самите мишки едва-едва работели за нея. Дошъл момента, когато хлябът и другите блага силно намалели и белите мишки започнали да се редят на опашки, за да си купят храна. Гладът заплашвал опитните бели мишки. Тогава Великите вождове-експериментатори решили да се откажат от експеримента и да върнат закона за собствеността в нормалното му положение т.е. да върнат собствеността на мишките и те да станат отново обикновени трудолюбиви сиви мишки, държащи на собствеността си. Само че това не се оказало толкова лесно. Просто защото белите мишки вече били бели мишки и боядисването им в сиви бил по-труден процес от избелването им, защото трябвало да се извърши безкръвно. Това превръщане е процес, който продължава и сигурно ще продължава още дълго.

         По-интересно е съпътстващото експеримента явление. Явлението, което се нарича вождизъм т.е. съзнанието, увереността на някой мишки, че са нещо повече от другите т.е. плъхове и могат да си играят с тях както си искат и да решават съдбите им. С една дума - да си вършат работата без да има кой да ги тапи-зира. Защото това съзнание било много заразително и съблазнително за много хора, които си мислели, че са по-по-най  от другите и по тази причина /която всъщност била само в техните глави/  могат да се изпускат на воля, без да държат сметка за вонята и мръсотията около тях. Намерили се и други вождове и вождчета по света и у нас, и те превръщали останалите в бели мишки, ограбвали ги, хвърляли ги във войни и битки или просто експериментирали нови оръжия.

         Онова, което е най-потресаващо: че никой от тези самопроизвели се вождове и вождчета на всички нива и във всички сфери, никой от тях не може да разбере, че ТИ СИ ПО-ДОБЪР ОТ ДРУГИТЕ ТОГАВА, КОГАТО НАПРАВИШ ОНОВА, КОЕТО ЗАВИСИ ОТ ТЕБЕ ПО-ДОБРО. Направиш ли обратното, ти си просто поредния човешки боклук.

          А ти, уважаеми читателю, винаги имай едно на ум: че всеки момент за някой самозван вожд си поредната бяла мишка, чиято цел е да те унищожи, ограби, обезличи, да те употреби, да те прецака или да ти се надсмее.

“...Мишките уж били многобройни

                                                                    а тук до сега съзирам ... три.

  Всички други спят спокойни ...

     Как ли сюжета ще продължи?...”

       Това е интересен цитат от един провеждащ се съвсем наблизо поетичен експеримент. Може би с теб, може би ти си спящата мишка? Затова – бъди нащрек!!!

Забележка: думите «туки-зиране» и «тапи-зиране» са заимствани от разказа на Чезал «На доктор с мама».