Да допуснем, че цената на петрола не пада.

Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.

Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.

Да екстрапулираме дори, че има държава.

Да предположим, че съществува контрол. И дори – че министрите знаят какво правят. Че се строи. И дори че няма корупция.

Така. Това е едната част от уравнението. Лявата част на баланса на времето.

Активът.

Там стои като счетоводна статия:

- Иван инж. Николаев Иванов, на 78 години, е най-добрият енергиен експерт в България; на тази възраст никой вече не може да го смени като шеф на КЕВР; а и да го оспори не бива – неубедително ще е на тази възраст;

- КЕВР е Комисия за енергийно и водно рогулиране – държавен зависим политически орган, който по закон не е зависим и не е старчески обременен;

- КЕВР е независима до укор институция; този държавен актив е гарантиран от псевдозакона си на управляващите, но понеже законът е променлив, да речем, че рискът е не по-голям от допустимия за безумието на управлението;

- Живеем в демокрация; има свобода на медиите и върховенство на закона; КЕВР е свободна (не се смейте, когато е неподходящо!);

- Пазарът е този, който ни пази (като родната полиция);

- Банките работят добре; (Е как пък изведнъж заработиха като двигател на Титаник след фалита на КТБ – и всичките със свърхпечалби за сметка на... банките са таксиметър – има ги на всеки метър и на всяка такса: редно е да се наричат вече таксометри банките, те не се хранят с лихви вече);

- Безработицата е в рамките на рамката (Да ви имам рамката: повечето работещи получават по-ниска заплата от инвалидите);

- Пенсионерите се справят успешно и се чудят къде да си прахосат спестяванията (Дано ви пенсионер не срещне денем, за нощем не споменувам!);

- Ние сме на топа в най-технолоджи пийпълите  (Що иде да рече това?);

- Моми с прошнуровано и незвършено докрай образование, както и девойки от хай-лайфа вземат отношение към управлението на държавата само задето са завършили определени свойства; (Ние им викаме уруспии, но и директорки с висше оБразование, добито тук и там)

- В Народното събрание се решава по съвест, както е съгласно Конституцията; депутати се кълнат, дано ги Господ опрости.

- Краде се пестеливо; и все в полза на държавата – онази, частната, присвоената.

Ето го и

Пасивът.

Дясната част на баланса.

- Пълна мизерия на 90 на сто от народа – щото е прост и се кефи от това;

- Пладнешки кражби в здравеопазването, образованието, финансите, публичните разходи, спорта и къде ли не – много ми дреме;

- Натъкмени обществени поръчки – така де, давай;

- Тотална липса на прозрачност при усвояването на еврофондовете – на централно и местно ниво – айде бе, на ви стигна, карайте по тънкта лайсна, пунта-мара; тия от от ОЛАФ никакви ги няма; кво ли разбират;

- Никой не може да заеме длъжност, ако не е верен на партията – внимавайте да не ви хванат, но дерзайте и отделяйте за себе си прозорливо; партията дава, не храни;

- Кредитът винаги да е повече от дебитът – така се управлява зависимост – финансов министър ще каканиже тук и там, той е и добил дълбока мисъл от сорта: „Справедливостта е класово понятие ...“ Нека оставим определението на този завидно забогатял младенец за поколенията. Маркс да му мисли. Хегел – също. А юристите и съда – да се съобразяват занапред с указанието на държавността му. Не че паяците на царската простащина преди него разкриха особени интелектуални способности ...

Две хиляди лева на месец били срамота за таланта му. Милионер искал да стане този дебелобуз финасист без особени качества. И затова от депутат става министър – та да взима със сто (хиляди) месечно повече. Има ли прокурор, който да се заеме с този случай? Или покрай това и прокурорът ще зажелае да стане дебелобуз? Всъщност прокурор без надница от пет хиляди лева на ден не бива. Държавата плаща една десета от това. Магнитски не въри работа. У нас. Дебелобузието върши. Дебелокожието - също.

И още сапунки:

- „Пенсионерите умират от глад!“ – айде бе, на тях все не им стигна гладът. Охранени спаружени алчници.

Така.

Сега сложете едно връз друго всичко това – горното въху долното. Актив върху пасив. Пруденциално го направете, по европейски. Сигурно има регламент за това. И директива. И регламент за изпълнение на директивата. И укзаания, насоки – задължителни. Европа толкова обича нормите, особено, когато не възнамеряваа да се се съобразява с тях, а да набива чивии върху чужди греди.

Турете вляво актива,  пасивът го избутайте вдясно, да стане баш като счетоводен баланс. Калкулирайте. Равнява ли се?

Не се получава. Нали? Тежестта е ту вляво, ту вдясно. Не се балансира!

Много пасив има това и онова правителство. Тежи върху крехкия актив, който създава. Връз народа тежи. И изглежда неразумно порочна всяка мечта за промяна.

Дори да сложите на уравнението двойка отгоре, квадрат – като опит на Айнщайн, няма как да разберете как се управлява окрадена от себе си поевропейчена монархия от демократичен тип, каквато светът не познава, ала Европа поощрява.

Няма такова уравнение, народе.

Защото няма такова управление, Европо.

То не произвежда енергия, не притежава маса.

Решението е едно.

Намери го.

Народе.

Ако имах доблестта на Апостола, щях да добавя три въпрсителни към горното.

Ала я нямам.