25 ago 2019, 1:50

Напуканите устни на желанието 

  Ensayos
1021 1 2
2 мин за четене

   От любовта най-много боли. Тя създава пукнатини върху душата ни, сърцето ни, устните ни. Желанието за любов е толкова объркващо и способно да ни лиши от разсъдък, че бихме могли сами да се запокитим в най-адовите дълбини. Любовта е глупост и същевременно най-великото нещо на света. Никой не се пази от нея, макар някои да твърдят, че го правят. Роби сме на желанието си да бъдем обичани.

     От любовта съм получавала най-големите си прободни рани през живота. Нали съм жена, а ние все сме наранени? Толкова раздадени чувства, надежди, копнежи, а накрая ураган от сполетяващи ме разочарования. И решаваш да си сложиш маска, да не ти пука, както се казва. Лъжеш себе си, лъжеш и околните, че е спряло да ти пука, а желанието за истинска, споделена и вечна любов те разяжда от болка.

      Желанието за любов и страст винаги идва с голяма съблазън. Просмуква се в кръвта ти и пулсира в твоите вени. Уж в началото е тъй невино, а после става порочно, защото  смятам, че любовта може и да е чиста, но желанието за нея – порочно. Желанието да притежаваш някого или да бъдеш ти притежаван е похот за душата. Тогава се питаш това любов ли е или чист, неподправен, човешки егоизъм и мания за притежание.

     Пукнатини на устните, пукнатини в сърцето, пукнатини навсякъде. Замаскирваме белезите си с фалшив грим и нестойностни усмивки. Самото желание ни пропуква отвътре, прави ни уязвими. Още човекът не е измислил как да се кали срещу желанията си и да им устоява. Все още им се предаваме и не защото не можем да им се противопоставим, а защото не искаме. Предаваме се на желанието, защото то винаги идва под формата на това, което най-много желаем. Казали са, че пътят към ада е постлан с добри намерения и съм съгласна с това напълно. Винаги имаме добрите намерения този път любовта да е благосклонна, но дали и тя е със същите намерения към нас?

     Понякога в една връзка, колкото и да е дълга, колкото и да е успешна, се появяват пробойни. Могат да пропукат всичко в нас по най-деликатния начин. Отдаването на желанието извън тази връзка струва скъпо. Променя ни, но доста често ни и срива до основи. Желанието може да ни кара да съжаляваме и да преоткриваме в себе си черти, които не сме подозирали, че ще имаме. Понякога, за да удовлетворим желанието си стигаме до лъжи, измами, преструвки. Готови сме на всичко, за да имаме това, което искаме, защото потребността по него е като пламтящ огън. Липсата на това, което желаем може да ни доведе до ярост и болка.

     Своите желания аз винаги съм поставяла на пиедестал,колкото и чудовищни да са били. Аз съм човек на желанието. Желанието под всякаква форма и стремежът към него под всякаква форма. Когато постигна желаното, се чувствам като най-големия победител на света, както и да ми струва това после. Плащала съм високи цени без значение дали това, което желая ще остави пукнатини по мен. Така или иначе имам вече такива достатъчно. Винаги можем да прибавим и още, дори и цялата ми душа след това да е напукана от грешните решения, които бих взела.

© Николина Барбутева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дори и от плътската любов има нужда.
  • „защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”(Матей 16:26) Тялото е смъртно, душата е безсмъртна. Човек трябва разумно да предпочете едното пред другото. Пламтящият адски огън е на похотта, а любовта е светла, чиста и топла. Не изгаря, не измъчва, не ни вкарва в лъжи и коварства, защото има друга природа. Тя е щастие, което иска другия да е щастлив. Според моето мнение есето третира проблеми на нагона, не на любовта. При склонността на съвременния човек да подменя смисли и така наричаните "жрици на любовта" знаем, че нямат нищо общо с любовта.
Propuestas
: ??:??