От любовта най-много боли. Тя създава пукнатини върху душата ни, сърцето ни, устните ни. Желанието за любов е толкова объркващо и способно да ни лиши от разсъдък, че бихме могли сами да се запокитим в най-адовите дълбини. Любовта е глупост и същевременно най-великото нещо на света. Никой не се пази от нея, макар някои да твърдят, че го правят. Роби сме на желанието си да бъдем обичани.

     От любовта съм получавала най-големите си прободни рани през живота. Нали съм жена, а ние все сме наранени? Толкова раздадени чувства, надежди, копнежи, а накрая ураган от сполетяващи ме разочарования. И решаваш да си сложиш маска, да не ти пука, както се казва. Лъжеш себе си, лъжеш и околните, че е спряло да ти пука, а желанието за истинска, споделена и вечна любов те разяжда от болка.

      Желанието за любов и страст винаги идва с голяма съблазън. Просмуква се в кръвта ти и пулсира в твоите вени. Уж в началото е тъй невино, а после става порочно, защото  смятам, че любовта може и да е чиста, но желанието за нея – порочно. Желанието да притежаваш някого или да бъдеш ти притежаван е похот за душата. Тогава се питаш това любов ли е или чист, неподправен, човешки егоизъм и мания за притежание.

     Пукнатини на устните, пукнатини в сърцето, пукнатини навсякъде. Замаскирваме белезите си с фалшив грим и нестойностни усмивки. Самото желание ни пропуква отвътре, прави ни уязвими. Още човекът не е измислил как да се кали срещу желанията си и да им устоява. Все още им се предаваме и не защото не можем да им се противопоставим, а защото не искаме. Предаваме се на желанието, защото то винаги идва под формата на това, което най-много желаем. Казали са, че пътят към ада е постлан с добри намерения и съм съгласна с това напълно. Винаги имаме добрите намерения този път любовта да е благосклонна, но дали и тя е със същите намерения към нас?

     Понякога в една връзка, колкото и да е дълга, колкото и да е успешна, се появяват пробойни. Могат да пропукат всичко в нас по най-деликатния начин. Отдаването на желанието извън тази връзка струва скъпо. Променя ни, но доста често ни и срива до основи. Желанието може да ни кара да съжаляваме и да преоткриваме в себе си черти, които не сме подозирали, че ще имаме. Понякога, за да удовлетворим желанието си стигаме до лъжи, измами, преструвки. Готови сме на всичко, за да имаме това, което искаме, защото потребността по него е като пламтящ огън. Липсата на това, което желаем може да ни доведе до ярост и болка.

     Своите желания аз винаги съм поставяла на пиедестал,колкото и чудовищни да са били. Аз съм човек на желанието. Желанието под всякаква форма и стремежът към него под всякаква форма. Когато постигна желаното, се чувствам като най-големия победител на света, както и да ми струва това после. Плащала съм високи цени без значение дали това, което желая ще остави пукнатини по мен. Така или иначе имам вече такива достатъчно. Винаги можем да прибавим и още, дори и цялата ми душа след това да е напукана от грешните решения, които бих взела.