25 авг. 2019 г., 01:50

Напуканите устни на желанието 

  Эссе
1319 1 2
2 мин за четене
От любовта най-много боли. Тя създава пукнатини върху душата ни, сърцето ни, устните ни. Желанието за любов е толкова объркващо и способно да ни лиши от разсъдък, че бихме могли сами да се запокитим в най-адовите дълбини. Любовта е глупост и същевременно най-великото нещо на света. Никой не се пази от нея, макар някои да твърдят, че го правят. Роби сме на желанието си да бъдем обичани.
От любовта съм получавала най-големите си прободни рани през живота. Нали съм жена, а ние все сме наранени? Толкова раздадени чувства, надежди, копнежи, а накрая ураган от сполетяващи ме разочарования. И решаваш да си сложиш маска, да не ти пука, както се казва. Лъжеш себе си, лъжеш и околните, че е спряло да ти пука, а желанието за истинска, споделена и вечна любов те разяжда от болка.
Желанието за любов и страст винаги идва с голяма съблазън. Просмуква се в кръвта ти и пулсира в твоите вени. Уж в началото е тъй невино, а после става порочно, защото смятам, че любовта може и да е чиста, но желанието за ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Барбутева Все права защищены

Предложения
: ??:??