Научих, че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Научих, че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си. Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо. Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто, което ти можеш да направиш. Научих, че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса. Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот. Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни. Научих, че отнема много време, за да станеш човека, който искаш да бъдеш. Научих, че е много по-лесно да реагираш, вместо да помислиш. Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш, с думи на любов. Може пък това да е последният път, когато се виждате. Научих, че можеш да продължиш напред дълго, след
като си решил, че повече не можеш. Научих, че сме отговорни за това, което правим, независимо какво чувстваме. Научих, че или контролираш отношението си към хората, или то те контролира. Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото ù. Научих, че герои са хората, които правят това, което трябва се направи, когато трябва да се направи, независимо от последствията. Научих, че да се научиш да прощаваш, изисква практика. Научих, че има хора, които искрено обичат, но просто не знаят как да го покажат. Научих, че парите са калпав начин да си мериш успеха. Научих, че с най-добрия си приятел/ка можем да правим всичко или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно. Научих, че понякога хората, които очакваш да те ритнат, докато си на земята, ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак. Научих, че понякога, когато сме ядосани, имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки. Научих, че истинското приятелство продължава да расте дори през големи разстояния. Същото се отнася и за истинската любов. Научих, че понеже някой не те обича по начина, по който ти искаш да те обича, това не означава, че не те обича с цялото си сърце. Научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него, и много по-малко от това колко рождени дни си празнувал. Научих, че никога не трябва да казваш на дете, че мечтите му са невъзможни или странни. Малко неща са по-унизителни, а и каква трагедия би било, ако ти повярват. Научих, че семейството ти няма винаги да те подкрепя. Може да изглежда странно, но хора, с които не си роднина, могат да се грижат за теб и да те обичат и да те научат отново да вярваш на хората. Семействата не са биологични. Научих, че колкото и добър приятел да ти е някой, той ще те наранява от време на време и трябва да му прощаваш за това. Научих, че не винаги е достатъчно да ти простят другите. Понякога трява да се научиш ти самият/ата да си прощаваш. Научих, че независимо колко лошо ти е разбито сърцето, светът не спира заради мъката ти. Научих, че произходът и обстоятелствата може да са повлияли на това кои сме, но не са отговорни за това кои ще станем. Научих, че понякога, когато приятелите ми се карат, се налага да взема страна, дори и да не искам. Научих, че само защото двама човека се карат, не значи, че не се обичат. И че само защото не се карат, не значи, че се обичат. Научих, че понякога трябва да поставиш човека преди неговите действия. Научих, че няма нужда да променяме приятелите си, ако разберем, че приятелите се променят. Научих, че не трябва да бъдем толкова настоятелни, да открием някоя тайна. Тя може да промени живота ни завинаги. Научих, че двама човека могат да гледат едно и също нещо, а да виждат нещо съвсем различно. Научих, че колкото и да се опитваш да защитиш децата си, все нещо ще ги нарани и това ще нарани и теб (Нямам деца, но съдя по себе си). Научих, че има много начини да се влюбиш и да останеш влюбен. Научих, че независимо от последствията, тези, които са честни със себе си, стигат по-далеч в живота. Научих, че независимо колко приятели имаш, ако ти си тяхната опора, ще се чувстваш самотен и изгубен, когато те са ти най-нужни. Научих, че животът ти може да бъде променен за часове, от хора, които дори не те познават. Научих, че дори когато мислиш, че нямаш какво повече да дадеш, когато приятел повика за помощ, ти ще намериш сили да помогнеш. Научих, че писането, както и говоренето, може да облекчи емоционалната болка. Научих, че хората, на които държиш най-много в живота, ти биват отнети твърде рано. Научих, че, въпреки че думата "любов" може да има много различни значения, тя губи стойност, когато се употребява прекомерно. Научих, че е трудно да се определи къде да се тегли чертата, между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората и това да защитаваш това, в което вярваш.

Научих се да се радвам на малките неща, които за повечето хора са нищо. Научих, че трябва да си много упорит и да вярваш в себе си, за да успееш в този живот...