Това е разширен вариант на есето ми „Науката уби Бог и от трупа му се роди идеолог”, в което ще разширя и разясня някои от идеите, изказани в него. Оригиналният текст ще е в нормален формат, а новият ще е отделен със скоби – { }

 {Бележка:Започвам първия параграф на есето с кратки и сравнително ясни дефиниции за теоретичните основни на науката и религията – в смисъл на епистемология (как вид знание засягат), онтология (как се категоризират твърденията им), каква цел имат – дескриптивна или описателна за науката и прескриптивна или етична (морална) за религията.Знам, че в тези дефиниции нарочно изпускам да спомена за последствията от тези системи знания, но мисля, че това е извън функцията на една дефиниция. }

С цел предаването на идеите, които ще изложа в това есе, ще предложа една разширена дефиниция на теоретичната основа на понятието „наука”{Засягам специфично теоретичната основа във философски смисъл, защото смятам, че това е правилното ниво на абстракция за сравнение между науката и религията. По-абстрактно от това е единствено метафизиката, която е по дефиниция потенциално необятна. Разбира се, науката и религията се различават по метафизични основи, но те няма как да бъдат проверени за валидност, без да имаме пълна представа за природата на съществуването, Вселената, съзнанието и всичко друго, което можем и не можем да си представим. }

Науката е система от логически подредени знания с цел да опише процесите, изграждащия материалния свят {материалният свят в този смисъл е чисто технически термин, който означава всичко, което може да се дефинира и разгледа като част от материална система – например планети, звезди, молекули, атоми, протони, неутрони, кварки, квантови полета – но по дефиниция изключва всичко, което не може да се разгледа като материална система. } 

Научният метод е изграден върху два основни принципа – този на аксиомите, тоест твърдения, които се приемат за даденост без начин да бъдат доказани или опровергани, и този на експерименталния метод, който служи за практическа проверка, потвърждаване или опровергаване на дадено твърдение в строго контролирана материална среда. {Добавка към експерименталния метод – също така един експеримент трябва да може да се повтори при идентични условия с идентични резултати множество пъти, за да бъде приет за валиден. Също така, научните трудове минават през процес на проверка и оценка от опитни учени от специфичното поле на знание, което даден труд засяга и чак при одобряване биват публикувани. Съществуват изключения като социалните и хуманитарни науки, които вече клонят повече към философска корупция чрез приемането на идеологични вярвания и пренебрегването на самия научен метод – според мен тези дисциплини в голямата си част не са наука, а са бял шум, но това е огромна тема сама по себе си, макар и да е свързано с тезата на това есе. }

 По същия начин ще предложа дефиниция на теоретичната основа на понятието „религия”. Това е система от подредени знания, целяща да опише принципите, изграждащи моралния аспект на света и живота и да даде практическа насока в изграждането на етиката, тоест как трябва човек да действа. {Религиозните истории са следствие от незнайно колко хиляди години орална традиция за това как човек трябва да се ориентира в света, по начина по който тогавашните хора са го разбирали. Тези истории имат дуалистична (или от психоаналитична гледна точка, архетипна) структура - имат динамиката герой-злодей на ниво индивид, справедлив господар - тиранин на ниво град/нация/цивилизация и природата, като нещо красиво, но и нещо, което се опитва да ни убие. В такъв смисъл в една честна религиозна (или митологична) история всичките тези нива на абстракция са представени в двата им аспекта едновременно.  При истински религиозен текст лежи признанието, че всеки индивид съществува капацитета и за героя, и за злодея, че обществото е и тиранично към индивида, и му дава подслон, храна, образование, среда за живот; че природата е и красивият извор на живота, на който сме толкова заслужени, и нещо, което се опитва да ни убие постоянно. Честния религозен текст окуражава човек да поеме отговорност за собственото си страдание, а идеологията го освобождава от лична отговорност и я пренася към колективна отговорност, тоест никаква отговорност. С други думи, религията е догма (традиции, институции, социален ред, закони) плюс психологически значима част (душевност, най-просто казано). Първото я поддържа жива, а второто я подновява с времето и е в основата ѝ. Идеологията има само догма, но това е част от по-късните разсъждения в този текст.}

Поради философските разлики в епистемологията, тоест какъв вид знание засягат, твърдя, че религията и науката не се застъпват, а изпълняват различни функции. Научното ни показва какъв е материалният свят около нас {дескриптивна функция}, а религиозното ни показва как да навигираме този свят по морален начин{прескриптивна функция} и то как да го навигираме в посока, която ни трансформира в по-зрели и пълни индивиди. {Прост пример: Дали правилното ниво на анализ за това дали е морално грешно да убиеш някого е „след милиони години сигурно няма да има и следа от човечеството, тъй че в космическата скала на нещата, няма значение” ?}

Поради сериозния конфликт между християнството и учените, достигнал най-високата си точка в Европа около средата на XIX век, Фридрих Ничше заявява най-известната му фраза: „Бог е мъртъв и ние го убихме.” {Този конфликт се заражда поради няколко причини, всички от които са свързани по някакъв начин с основополагащата идея в християнството за Логос, което е и Светия дух, и самата логика (тази идея ще бъде разгледана по-широко по-нататък в текста). Единият от тези проблеми е догматичната структура на църквата специално спрямо твърдения за природата на материалния свят и видимият ѝ монопол върху този вид твърдения през по-голямата част от историята ѝ. Другият феномен, който се случва, е директно следствие от стремежът към истината (във философски смисъл), и е неоспоримата критика към много от аспектите на християнството и църквата. Също така учените, които са във философски конфликт с цъкрвата, атакуват и духовният (психологически, етичен, морален) аспект на вярата заедно с догматичния аспект и така сериозно допринасят за корозията на основите на цялата религия.}

Фразата на Ницше, обаче, не е пълното му твърдение, а то е именно: „Бог е мъртъв, ние го убихме и никога няма да ни стигне водата да отмием кръвта.”  С тези си думи не просто илюстрира заключението от конфликта между църквата и науката по неговото време, а именно, че мнозинството европейци губят вярата си в християнстовото и се оповават на новата наука вместо това, донесла им невероятни чудеса по време на индустриалната революция, а и показва една задълбочена скръб към смъртта на философската и метафизична основа на европейската цивилизация. Същата идея е заложена в централния конфликт на романа „Братя Карамазови” на гениалния, по мое мнение, руски писател Фьодор Достоевски, описващ действието на този конфликт върху Русия. {Докато в Западна Европа процесът на конфликта между науката и религията се е случвал постепенно за около три века, в Русия се е случил внезапно и води до огромен хаос и объркване на хората, заедно с преосмисляне на традициите и вярваният им. В този смисъл, руския народ по това време е далеч по-малко подготвен от западноевропейците за такава драстична промяна.}

На повърхността на това твърдение, модерният човек не би бил сигурен какво е толкова ужасното в тази ситуация – та нали хората са се отървали от суеверията и от тираничния контрол на църквата над животите си? Не са ли имали новооткрита свобода сами да решават кое е морално и кое не е, да са господари на съдбата си, вместо да са винаги нащрек да не прегрешат и да се озоват в Ада, осъдени на безкрайни мъчения? Това е било истина, но е само половината картина на това, което се е случило. {Също така, бързо развитие на науките запалва въображението на много хора (Жул Верн, например), докато индустриализацията дава възможност за производство на ценни стоки в обем, който никога преди не е бил възможен. Може би едно от най-значимите следствия от индустриализацията е, че прави робството икономически неизгодно спрямо ползването на машини. В същият този период Великобритания води война с цел прекрати търговията на роби в Атлантическия океан и успява. Развитията в медицината водят до удължаването на живота, теорията на Дарвин за еволюцията ни дава едно от най-мощните теоретични средства, измисляни някога, много по-разширената специализация на труда води до много по-развити икономики и общества. Предимствата от развитието на науката и технологиите са прекалено много, за да има смисъл да ги изреждам, но искам да покажа, че имат и значими минуси.}

Християнството е било самата основа на европейската цивилизация от времето на римската империя във философски, морален, битов, културен и организационен смисъл. Една от идеите, които са във философската и духовната основата са тази за божествения индивид – това, че във всеки човек има искра на божественото и че индивидът е най-важното звено на едно общество, а не групата. {Това може да се види най-добре в английската законова система, в която всеки индивид поначало притежава всичките права и свободи като даденост и законите няма как да създават нови права и свободи. Единствената форма на наказание в тази система е временното отнемане на определи права и свободи в определени условия. Друга изключително важна идея в основата на западната цивилизация е тази, че човек първо и най-важно е индивид, а след това е част от определена група, била тя етническа, професионална, културна или изобщо каква да е. Признанието, че най-основното и най-важното звено, което изгражда едно общество е точно индивида и че хората трябва да бъдат третирани като група индивиди, а не като хомогенно цяло в една група. Последното твърдение има прескиептивен смисъл, тоест дава правилна и грешна насока на действие, които са в основата на класическия либерализъм, който е философската основа на демократичната организация на едно общество. Поради тази причина гласуват индивиди за индивиди (или групи от индивиди), които ги представят (доколкото вижданията и идеите им се припокриват, в идеална ситуация), а не обратното – да гласуват като група с общ глас.}

Другата основна идея е тази за светотата на словото – или Логос, Светия Дух – а именно, че говорът с цел истината е най-ценното средство на едно общество и че е единственото средство, което индивида (следователно и цялото общество, изградено от индивиди) има, за да се справи и с тиранията на прекалената подреденост, и с унищожението на прекаления хаос. {Примерът за влиянието на тази идея е в ценността на свободата на словото – според мен, това е най-доброто мерило за здравето и функционалността на едно общество. Както Джордж Оруел описва в световноизвестният му роман „1984” – ограничаването на словото, с което хората разполагат, постепенно ограничава и самото мислене на хората. Думите са средство за изразяване на мисли, идеи, чувства, страхове, желания и на самата душа, по-общо погледнато. Цяло чудо е че имаме запазена писменост от едва няколко хиляди години (от гледна точка на еволюцията, това е едва секунда от година, грубо казано), а сме способни да комуникираме на толкова високо ниво. А как наричаме хората, с които отказваме да говорим? Врагове. Разговорът е най-добрата алтернатива на насилието, с което човечеството разполага. А разговор, насочен към истината (каквото и разбиране за истина да има всеки индивид в този разговор) е един от най-могъщите начини, по който човек може да се трансформира към нещо по-добро, убивайки вредните си идеи и замествайки ги с далеч по-полезни. (митологичният символ на фениска и прераждането важи в този смисъл - по време на честен разговор, умират части от човек (вредните му идеи, в които може да е влюбен) и се зараждат нови, поне по-малко вредни.}

Самата дума „диалог” идва от „Логос” и в този смисъл означава обмен на ценни истини между два индивида и също така метод за трансформация на индивида чрез научване на собствените грешки и придобиване на нови знания. Имайки предвид, че точно тези две идеи са самата основа на християнската вяра и че те са в основата на европейските цивилизации през вековете, загубата на вярата води и до захвърляне на тези идеи като основополагащи. С други думи, цялата морална структура, върху която е изградена европейската цивилизация е изчезнала и е оставила огромна дупка, която все нещо трябва да запълни. {Поради факта, че хората сме толкова различни един от друг в начина, по който възприемаме света и по това, върху което фокусираме, може да се каже, че хора, които мислят различно, виждат напълно различен свят във всекидневния им живот. Все пак сетивата, възприятията, идеите и самото ни приемане на информация са изцяло оформени от специфичния ни темперамент и конкретната цел, към която се стремим. Точно заради това е изключително важно да се говори с хората, които мислят различно – та ако говориш само с хора като теб, няма да научиш нищо ново. Свободата на словото е в самата морална основа на западната цивилизация точно защото това е начинът да се решават проблемите между хора, които са безкрайно различни един от друг. В митологичен смисъл Логос е духа, който постоянно трансформира хаоса в ред. Неслучайно Библията започва точно с това как Бог създава света от хаоса чрез говора си (не ме разбирайте погрешно, би трябвало да се чете като метафора, а не като буквална история, но самата метафора е в основата на цивилизацията ни от хиляди години и е най-ценният идеал, до който хората някога са достигали). Точно когато водим диалог с цел истината, ние живеем идеала на Логос и превръщаме хаоса (или потенциала, непознатото, неузнаваемото, опасното, чудовищното) в ред (сигурно, ясно, ползваемо, полезно, категоризирано, разбираемо). От този идеал се заражда и самият научен метод, поне според една от мислите на Фридрих Ницше, но той продължава с това, че този идеал е жертва на собствения си успех в търсенето на истината. Човечеството се изолира, ограничава се материалното и до голяма степен заличава моралната основа, която го е довела до тази точка в историята. Разбира се, огромна част от проблема е, че прекалено много от християните са приемали Библията и църковните учения като буквалната истина за човешката история и за структурата на материалния свят. }

А именно това, което се стреми да запълни ямата в самия фундамент на цивилизацията, са идеологиите, които възникват от средата на XIX-ти век: марксизма, различни видове империалистичен национализъм, фашизма, анархизма, капитализма и всичките им производни и пермутации.{Тук дефинирам идеология като система от идеи, която има догматична структура, подобна на тази на християнството, но в морален аспект е възможно най-опростена. Под морално опростена визирам това, че фундаментално разделя хората на групи, а не ги разглежда като индивиди. Най-просто казано, само ние сме добрите, всички други или точно онези други са само злите. Такъв ред мисли е пълна абдикация на личностната отговорност, което, разбира се, е идеално за хора, които мразят да поемат отговорност и могат да насочат цялата си злоба към група хора, на които завиждат или от които се страхуват. Каква отговорност носи един човек в подивяла тълпа? Никаква – това е резултата от прехвърляне на заличаването на индивида и смесването на хората в хомогенна маса като пластелин, които наподобяват повече природна стихия в действията си и резултатите им, отколкото на колекция от самостоятелни индивиди. Много литература е изписана на темата на колективното подсъзнателно, но ще я засегна съвсем накратко тук: яростната и окаяна тълпа, която има общ враг, действа като едно цяло, обзето от животинското, от жаждата за власт, за разрушение, за изживяването на най-мрачните и изкривени аспекти от човешката психика, и то при пълната липса на мисъл или морал.

Друго дефиниращо качество на идеологиите е, че предлагат утопичен модел на света, който някак си ще реши всичките проблеми на човечеството и ще докара някакъв вид рай на Земята. Разбира се, всяка такава утопия би била постижима само чрез напълното отхвърляне и унищожаване на съществуващия ред чрез величествена революция (с други думи, всякакви средства са позволени, щом целта е утопия). Много подходяща мисъл, макар и да я перифразирам, в случая е тази: „Едно от най-плашещите качества на човешкия разум е способността му да се влюби в собствените си изобретения.” Разбира се, че всеки съществуващ социален ред би изглеждал като ад в сравнение с утопична фантазия, но от този ред мисли идват два много сериозни въпроса. Първо: защо трябва да се сравнява реалността с нещо фантастично, за да се покаже корупцията и тираничността ѝ, а не с друг реален пример? Второ, защо всеки опит да се създаде утопия, описана от някоя идеология, води до няколко най-унищожителните и убийствени тиранични режима в човешката история? Съветският Съюз, Третият Райх на Хитлер, Китай на Мао, Куба на Фидел Кастро, Северна Корея... Примерите са изключително значими за историята и очевидно не сме си научили урока от тях. Може би просто сме научили грешните уроци – все пак още толкова много хора твърдят, че утопията не е била постигната не заради недъзите на идеологиите, а заради грешен практически подход.}

 XX-ти век може да се характеризира като неспирен конфликт между различни идеологии. След края на първата световна война се разпадат кралства и империи, зараждат се нови държави, нови начини на управление за местата, в които са приложени, било то демокрация, социализъм, комунизъм, фашизъм, национализъм и други. Последствията от първата водят до втората световна война, която е още по-виден конфликт между идеологии – фашизъм {партията на Хитлер е била на Националните Социалисти, фашистката е била на Мусолини в Италия и на Франко в Испания, макар и те да не участват във втората световна война} срещу демократичен капитализъм и комунизъм. След падението на фашистките режими, конфликтът еволюира в капитализъм срещу комунизъм или Запада срещу Изтока. С падането на СССР и края на студената война, идеологичният победител става ясен за целия свят.{Дори след падението на СССР, милиони хора продължават да вярват в правотата на комунизма, в моралността и ефективността му. Признавам, ефективен е в унищожаването на десетки милиони човешки животи, на култура, на история, на религия, на самата човешка душа.} В целия този процес, обаче, физици и инженери успяват да създадат оръжие, което може да заличи човечеството от лицето на Земята, а именно ядрените бойни глави. {По време на Студената война, светът почти попада в ядрен Армагедон два пъти. Никога не бива да забравяме факта, че сега повече държави от тогава разполагат с ядрени оръжия и един маниакален лидер с утопични идеали, като тези на Северна Корея, е способен да започне конфликт, който може действително да превърне планетата ни в ад. }

Все още почитаме идоли, все още се кланяме в храмове и все още изпълняваме ритуали, но не науката е новата религия, а идеологията, която е засега победител от идеологичния конфликт, започнал заради смъртта на религията. С победата на науката над християнството, се изменя и метафизичната основа – вече всичко, което считаме за реално, е материалното, това, което влиза в границите на науката. Всичко останало бива отхвърлено по дефиниция като илюзия, фантазия, шарлатанство или нещо, което науката някога ще обясни, но днес не може. С победата на материалната реалност над моралната губим връзка към най-съществените части на себе си – а именно тези, които са способни да говорят пълната истина със смелост и са готови за трансформация към нещо по-добро. Почитаме индивида само за капацитета му да се издигне в социалните йерархии, а не като основата на цивилизацията с божествена искрица в себе си. Използваме думите повече да залъгваме себе си и другите и дори се гордеем с това, а не се стремим към истината