Не е ли най-трудната любов-нашата?
Така ми се плаче, че чак ми е смешно... Дали това не е симптом на полудяването? Странно бавно тече времето, все едно нещо да се случи чака. Не мога да го разбера... Никого вече не разбирам. Спусна се тежка,черна стена между мен и сърцето ми. Накъсана съм на парчета сякаш.
Но с кого да споделя,болкатаq пареща отвътре? Дали няма да бъда досадна или егоистка, да крада на друг времето за моите проблеми?
Мислех,че с теб се разбираме вече... Да, странно звъчи, но е така. Помислих, че свършило е кошмарното време, което ни теглеше все към пропастта... Мислех си... но само с мисленето си останах, явно. Как ли другите хора намират начин да споделят и бъдат разбрани, да страдат, да се гърчат от болки, но после всичко да отшуми, сякаш никога не е ставало толкова лошо... Но не и при мен... Не и при нас... На приливи и отливи е любовтта ни, сякаш сме прокълнати от Дявола...
Сякаш сме земята и небето, които се сливат, но в далечината пред погледите. Иначе, както денонощно се "гледат",вероятно са влюбени, също като нас двамата, но виж... не могат да са заедно... А нас със теб ни събра съдбата. Живота сякаш и той ни "подаде ръка". Бог, с и заради любовта ни събра... (Благодаря му всеки ден за това, там, вътре в душата си.) Но в действителност сме на "периоди"... На какво ли се дължи това? Изпитах всичките методи, които ми роди ума, а за четири години, помисли си - толкова бяха много... И пак стигаме до един и същи кръстопът: "Кой път сега да хвана - на хубавата реалност или на любовта с любимата/любимия?" Избираме все втория и така преодоляваме трудностите и перипетиите в живота!А той, живота, е пъстър, с изненади - ту хубави, ту лоши. И уж постигнали сме нещо отпреди, когато сме засягали някои въпроси, но когато пак изплуват на повърхността и отново застанат между нас, ние започваме все от самото начало!!!
Не е ли най-трудната любов нашата?
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
да знаеш само колко ми е познато.....ех,любов...
-
Глори,прегръдка!
-
Затова те обичкам,ти си ми сродна душица!!!
Благодаря ти,мила! -
Съгласна съм,че в живота е така...
Но защо и в любовтта?
Оска ми се поне в нея да е по-лесно!!!! -
В живота няма нищо лесно!!!
-
Вики,всичките ми произведения,или за да сме по-точни 99 процента от произведенията ми са само за тази моя любов...
Много се радвам,че намерих чрез есето си,сродна душа!
БЛАГОДАРЯ ТИ! -
Благодаря ти за това произведение! Все едно за мен си го написала, защото и аз вече си играя точно 4 години на котка и мишка с любовта, а това е опасно! Изразила си го много точно и защото аз имам забрана да говоря за това, искрено ти благодаря, че си го написала за мен /остави ме да си мисля, че е така/. А тази любов е най-трудната-но е вечна...
-
Пенко,обещавам ти,че вече няма да е същото....
Последно беше това....
Ще съм скирта зад маска,но искрена някак....
Благодаря ти за коментара... -
Благодаря ви много!
Да ти кажа чесно,Малина,определено така излиза!!! -
Поздрав за есето.Много ми хареса!
-
Всяка любов е трудна....но за вашата бих казала,че е доста интересна и странна!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
