Не искам да знаеш колко те обичам и как съм се молила през сълзи за
теб.Ти си всичко,което желая и което ще искам до края на живота си,макар според
околните и най-вече според приятелите ми да си възможно най-лошият ми избор.За
тях си неосъзната грешка-а всъщност си грях,неизбежен и непростим;за тях си
поредна съблазън и мимолетна авантура,а всъщност си неустоимо
изкушение-непреодолимо и непобедимо,което обаче е прекалено далеч,за да му се
предам доброволно.Не искам да знаеш,че нито за миг не допускам за възможна
вероятността да те забравя или да те заменя с някого или нещо.Нито
задълженията,нито удоволствията могат да те изместят от съзнанието ми.Сивотата
на ежедневието краде от времето ми,обезцветява усмивките ми и аз,уплашена от
усещането за обреченост,напук на празния ден,се опитвам да избягам от
действителността с мисли за теб.Не искам да знаеш,че единствената задържаща ме в ...