Не най-добрият син

На баща ми     

 Мълчи сега и ме слушай.

 Остави се на течението...

 Не мисли!

 Държиш ли химикалка, за да ми поправиш правописа?

 Ядец.

 Знам си урока.

 Изречение, дума, удар, точка...

 Ядец, както казах!

 Знам, че е трудно.

 Слушай ме.

 Вярвай ми!

 Не се примирявай – съгласявай се.

 Мисли!

 Съмнявай се, съмнявай ме, питай, критикувай, но никога, никога не спирай.

 Не си прав. Не пиша само, когато ми е криво.

 Сега съм щастлив. Щастлив по неопределена причина, по неопределен начин...

 Къс, прав в носа -  с лакът.

 Кофти!

 Шмръкваш и плюеш - солено, метално...

 Кръв, сополи, сълзи – като живота...

 Сигурно не съм най-добрия син, по дяволите нямам дори идея как трябва да изглежда или да се държи Той.

 Ще разлея по равно - после.

 Инат си – аз също!

 Но намерих начина. Просто нямаш как да ми опонираш. Тъпо е да си говориш с парче хартия, нали?

 Не изолирай и не късай живота от себе си, не си струва.

 Радвай се, вместо да се сърцераздираш.

 Имаш вселена тук и сега!

 Не се обръщай.

 Свирено!

 Не се подлъгвай, че това е всичко...

 Краят винаги е еднакъв, нека поне животът не е такъв!