Тъжно е, когато животът ти е низ от отрицания, когато омразата е твоя мотив! Тъжно е "НЕ" да е представката пред всяка първа дума от всяко твое изречение. Тъжно е, че не разбираш защо е важно да не си нещастен. Тъжно е да казваш, че няма надежда, защото тя "умира последна". Кой я уби?
Ако надеждите са това, което никой не може да ти отнеме, кой отне твоите и защо бе слаб да ги загубиш? Или ти сам се отказа от тях, от единствения безплатен и безвъзмезден дар в твоя отрицателен живот, в твоя "НЕ"живот. Защо не ги подари, като не са ти нужни? Защо не ги даде на заем поне?
Подари ги на съседа си, който загуби своите заедно с краката си при катастрофата миналата година. Можеш и да ги отстъпиш на малкия разбойник, на който вчера даде петдесет стотинки на гарата, за да си купи закуска, а той ги даде за цигари без филтър. Или дай ги на сладката лелка от бутката отсреща, която сутрин ти пожелава: "Приятен ден!", а вечер те пита: "Защо не ти беше приятен денят?". Кажи и, че денят ти не беше прия ...