Тъжно е, когато животът ти е низ от отрицания, когато омразата е твоя мотив! Тъжно е "НЕ" да е представката пред всяка първа дума от всяко твое изречение. Тъжно е, че не разбираш защо е важно да не си нещастен. Тъжно е да казваш, че няма надежда, защото тя  "умира последна". Кой я уби?

Ако надеждите са това, което никой не може да ти отнеме, кой отне твоите и защо бе слаб да ги загубиш? Или ти сам се отказа от тях, от единствения безплатен и безвъзмезден дар в твоя отрицателен живот, в твоя "НЕ"живот. Защо не ги подари, като не са ти нужни? Защо не ги даде на заем поне?

Подари ги на съседа си, който загуби своите заедно с краката си при катастрофата миналата година. Можеш и да ги отстъпиш на малкия разбойник, на който вчера даде петдесет стотинки на гарата, за да си купи закуска, а той ги даде за цигари без филтър. Или дай ги на сладката лелка от бутката отсреща, която сутрин ти пожелава: "Приятен ден!", а вечер те пита: "Защо не ти беше приятен денят?". Кажи и, че денят ти не беше приятен, защото нямаш надежди! Имаш всичко друго, но не и надежди! Имаш си крака, ръце, имаш дом, дори и приятели ти се намират, но си си отстъпил надеждите и сега не можеш да си направиш  нови, защото ги чакаш като подарък за Коледа или за Св. Валентин. Обясни на детето от гарата, че имаш всичко, за което то мечтае, но "Не са хубави тези неща, за които мечтае." Успокой съседа си без крака, че ти имаш, но по-добре да не съжалява за неговите, защото и ти си нещастен.

Замислял ли си се колко нещастни и НАИСТИНА ОКАЯНИ ТВАРИ населяват твоята планета. Питал ли си се, защо ГЕЯ, твоята МАЙКА ПРИРОДА или от който там чакаш милостиня, ти подари всичко необходимо, та да се наречеш ЧОВЕК, подари ти надежди, мечти, чувства, мисли и други привилегии, а ти взе да недоволстваш? Не си се замислял... Защо да се замисляш, по-лесно е да избълваш недоволствата и непосилните си претенции към СЪЗДАТЕЛИТЕ на човечеството, да се оплачеш от това, за което другите мечтаят, да пролееш неблагодарните си сълзи и да разтроиш някой, който все още има надежди и мечти.

Жалко наистина, че надеждите не могат да се отстъпват, подаряват, изработват или продават. Те са плод на дълбоката признателност, която всеки трябва да изпитва за живота си, за уникалността си и всичко което има, А МОЖЕШЕ ДА НЯМА!