(Дори с риск да не се получи добра номинативна верига или да се получи тавтология, някои думи и изрази се повтарят умишлено по няколко пъти.)
Има нещо много елементарно и в същото време неразбираемо. Заобикалящата ни действителност. Тя е толкова проста, че ние не можем да я разберем. Може би защото така сме устроени - да търсим логика и следствия и в най-простите неща. А те са, може би, не алогични, но да речем - без логика. Когато едно „нещо” е нещо - то е такова защото ние го правим такова. Но щеше ли да бъде нищо, ако го правехме нищо? Тук се замислям, че колкото повече се въртим, говорим и т.н. около нещо - толкова по-голямо става то, както в нашите очи и съзнания, така и в очите и съзнанията на хората, които го разбират и осъзнават. Но дали го разбират и осъзнават, защото то наистина е голямо нещо или защото в очите на другите изглежда такова? Тук, разбира се, важи и обратната логика - за малкото нещо на което никой не обръща внимание. Но дали е малко, защото никой не го е разбрал ...