(Дори с риск да не се получи добра номинативна верига или да се получи тавтология, някои думи и изрази се повтарят умишлено по няколко пъти.)
Има нещо много елементарно и в същото време неразбираемо. Заобикалящата ни действителност. Тя е толкова проста, че ние не можем да я разберем. Може би защото така сме устроени - да търсим логика и следствия и в най-простите неща. А те са, може би, не алогични, но да речем - без логика. Когато едно „нещо” е нещо - то е такова защото ние го правим такова. Но щеше ли да бъде нищо, ако го правехме нищо? Тук се замислям, че колкото повече се въртим, говорим и т.н. около нещо - толкова по-голямо става то, както в нашите очи и съзнания, така и в очите и съзнанията на хората, които го разбират и осъзнават. Но дали го разбират и осъзнават, защото то наистина е голямо нещо или защото в очите на другите изглежда такова? Тук, разбира се, важи и обратната логика - за малкото нещо на което никой не обръща внимание. Но дали е малко, защото никой не го е разбрал и осъзнал, или защото никой не може да го разбере и осъзнае? - а всъщност то е много по-голямо! Представете си само колко такива малки и незначителни за нас неща ни заобикалят в ежедневието ни. И сега си представете каква част от тях могат да станат огромни, ако разберем какви са всъщност и защо са такива.
Най-малките и елементарни детайли изграждат най-големите и сложни неща. Животът ни е изграден от елементарни частици, но това не го прави елементарен. Напротив - колкото повече малки и елементарни частици, толкова по-голямо и по- сложно цяло. А животът, пребиваването, битуването, съществуването е едно от най-сложните неща в света, да не кажа най-сложното. Представете си от колко малки и елементарни частици трябва да е изграден в такъв случай. Част от тези малки неща (частици) предопределят характера ни. Това да си лош или добър (условно казано) би могло да се промени с едно елементарно счупване на една такава елементарна частица . Представете си тогава колко уязвими сме ние, защото това счупване може да се случи от една елементарна дума, от един елементарен жест и дори от един елементарен поглед. А сега си представете, в такъв случай, колко много неща казва една дума, един жест или един поглед и ще разберете, че те съвсем не са елементарни, ами че в тях са скрити десетки, десетки сложни частици - които подтикват към едно елементарно движение, което пък от своя страна може да променя съдби.
Но няма ли животът ни да стане прекалено сложен, ако се замисляме за всичко, което вършим или говорим? Да, това е така, но не бива да се оставяме на първосигналната ни система. И тук идва въпросът за това дали едно нещо да се направи, или да не се направи. Дали ако се направи от него ще произтекат еди- какви си обстоятелства, или съответно ако не се направи, ще произтекат еди- какви си?! Както вече споменах - всичко сложно е устроено от нещо елементарно, а човекът и природата безспорно са най-сложните организми. Но ако се придържаме към логиката на елементарното - то тогава, вероятно, отговорите на всички въпроси се крият някъде вътре в нас. И то, забележете, верните отговори. Въпросът е - как да достигнем до тях?
Дали е заблуда, че неразбираемите неща са сложни? Или просто всичко, което не можем да си обясним, е неразбираемо и сложно?
© Кирил Кирилов Всички права запазени