Ние българите сме интересна нация. Гордеем се с историята си, водим се силна нация. Не позволяваме на тоя и оня да ни командори. И това е хубаво. Оцеляли сме 500 години при турците, оцеляхме и след това. Силна нация сме. Но колкото силна, толкова и несправедлива. Несправедлива спрямо собственият си вид. Тук сме или добри с добрите, или лоши с лошите, или добри с лошите и лоши с добрите... Не се славим с голяма толерантност към другия. Камоли към останалия свят. Толерантност ли? "Мани ги тия толерасти. Боя с пръчката и това е". Мда, грубички сме. Също и не можем да разбираме другите. Но си мислим, че ги разбираме. Мислим си, че другите са еди си какви, но не се замисляме, че може да не сме разбрали правилно отсрещния. А кои са най-неразбраните ли? Онези с големите сърца. Онези със социалните проблеми. Онези със страховете, объркаността. Онези тъжните. Онези, търсещи справедливост... Онези, искащи всичко да е наред. И да, ще кажем, че е дреболия да се разсърдим за нещо, защото така или и ...