Нещо, от което ме боли...
Ние българите сме интересна нация. Гордеем се с историята си, водим се силна нация. Не позволяваме на тоя и оня да ни командори. И това е хубаво. Оцеляли сме 500 години при турците, оцеляхме и след това. Силна нация сме. Но колкото силна, толкова и несправедлива. Несправедлива спрямо собственият си вид. Тук сме или добри с добрите, или лоши с лошите, или добри с лошите и лоши с добрите... Не се славим с голяма толерантност към другия. Камоли към останалия свят. Толерантност ли? "Мани ги тия толерасти. Боя с пръчката и това е". Мда, грубички сме. Също и не можем да разбираме другите. Но си мислим, че ги разбираме. Мислим си, че другите са еди си какви, но не се замисляме, че може да не сме разбрали правилно отсрещния. А кои са най-неразбраните ли? Онези с големите сърца. Онези със социалните проблеми. Онези със страховете, объркаността. Онези тъжните. Онези, търсещи справедливост... Онези, искащи всичко да е наред. И да, ще кажем, че е дреболия да се разсърдим за нещо, защото така или иначе ще ни мине. И да, ще стане, но след това вече няма да гледаме на човека със същите очи. А доста често сме разбрали грешно отсрещния. И проблема дори не е в това, а в това, че не искаме да чуем другия. Ако се опита да ни го каже го отсичаме с "Да бе да". И това е несправедливо. А дори не се замисляме за това. Не предполагаме дори какво изживяват тези хора. "Боя с пръчката и това е". "Стягаш се и това е". Тука сме железни, дисциплинирани, не признаваме това и онова. Дали сме дисциплинирани? Не мисля. А защо сме именно такива ли? Защото сме резервирани към хората. Скептични сме, недоверчиви. Невярващи. Защо ли? Защото сме били наранявани прекалено много. И тук се затваря кръга... Спасение няма, докато не започнем да бъдем малко по-добри. По-разбиращи. Да устоим на ударите на грубостта и единно да се променим. За сега само си мечтая за това. Но надежда не губя. Защото изгубим ли надеждата, сме загубили всичко... Вяра ли? Това сме го изгубили като че ли. Но надежда не губя. Надежда, че някой ден ще сме станали по-добри и вярващи хора. Някой ден. Със сигурност...
© Вели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всяка нация има някакви свои особенности. Това, което съм забелязала, че на нас българите от вътре ни идва да се критикуваме. Е, не себе си разбира се, а нацията. А промяната идва единствено то вътре. Асо иска човек да промени света, трябва да помисли какво трябва да промени в себе си.
-
Много хубаво си го написал, Вели, с истинност и с чувство. Такива сме си, но колко от нас го осъзнават и тази осъзнатост ще ги доведе ли до промяна? Стана ми тъжно, но ти стискам ръката, момко!😄
-
Българинът е еснаф, егоист и саможивец, който би се заинтересувал от някого само ако има повечко от него в чинийката му. А когато види тъжен човек с проблеми бяга като дявол от тамян. Повече го е страх от такива хора, отколкото от Ковид. Като чели ще го заразят с проблемите си. А човекът просто може да има нужда от внимание. Просто качеството емпатия тотално липсва у българина. Всеки живее за само себе си. Хубаво есе.
-
Като нямаме настояще, гордеем се с миналото. Ала пред кого? И ние не знаем, но да си лаем. Добре си ни описал.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
