Несподелена Любов
1 мин за четене
Казват, че любовта е най-великото чувство на света. Тя ти дава сила да се бориш с несгодите в живота. Надежда, че всичко ще се оправи, колкото и да не се вижда светлина в тъмния тунел. Дава ти криле, с които да полетиш към един по-красив свят. Но понякога не всичко се случва така, както се надяваш и така, както би искал. Човек може да бъде толкова близо, а всъщност толкова далеч от теб, както и толкова далеч, а толкова близо и дълбоко в сърцето ти. Не винаги пътищатата на любовта са осеяни с мед и рози. Понякога те са мрачни и самотни, светлините им отслабват и накрая загасват. Да копнееш за някой, а той да не може да ти отвърне със същото, това може би е най-голямото наказание на неземното чувство любов. Да си лягаш всяка нощ с неговото лице в свойте мисли, да се будиш и да искаш да срещнеш очите му, да се прегърнете силно, а него да го няма, да е някаде там по широкия свят и дори да не мисли в момента за теб. Любовта е най-прекрасното и най-болезненото чувство, което човек може да изпитва, затова понякога се налага не само да се бориш за нея, а дори и против нея. Да се опиташ да забравиш всички тези чувства, всички красиви емоции, които мислейки за другия се зараждат в теб. Да се бориш, но дали ще успееш, това зависи само от времето и от самия теб и силата на чувствата, които са се заровили дълбоко в сърцето ти.
Посветено на...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радослав Янчев Todos los derechos reservados
