***

            И ето ме отново.

По пътя нанякъде.

            Къде си?

Не знам, няма кой и да каже.

Ха!

Да не би да ми е за първи път?

Ще се оправя

някак си,

почти винаги успявам.

            Самотата не губи, но като че ли и не търся да я премахна. В нея Аз съм си Аз, но други няма, но и това му е хубавото.

                                   Нали така,

или може и да се лъжа?

            То така или иначе всичко е една лъжа, а лъжата и истината вървят ръка за ръка, а Аз съм там някъде по средата.

Хем ме има,

            хем ме няма,

но не знай си кой – вечната променлива...

Зависи кой е до мен...

това съм аз вечната променлива с безброй константи...

            Но това поне му е хубавото на променливата – че може да се промени.

                                   Тя няма постоянна стойност,

                                                                       както и аз …

Няма ме няма, ако не трябвам на някого,

а такъв рядко се случва.

И така си летя,

насред нищото от всичко и ме няма,

а всичко е там …

***