16.08.2017 г., 6:46

Несвързани Истории: Изгубен

1.1K 0 0
2 мин за четене

 

***

 

 

            И ето ме отново.

По пътя нанякъде.

            Къде си?

Не знам, няма кой и да каже.

Ха!

Да не би да ми е за първи път?

Ще се оправя

някак си,

почти винаги успявам.

 

            Самотата не губи, но като че ли и не търся да я премахна. В нея Аз съм си Аз, но други няма, но и това му е хубавото.

                                   Нали така,

или може и да се лъжа?

 

            То така или иначе всичко е една лъжа, а лъжата и истината вървят ръка за ръка, а Аз съм там някъде по средата.

Хем ме има,

            хем ме няма,

но не знай си кой – вечната променлива...

                                                          

Зависи кой е до мен...

това съм аз вечната променлива с безброй константи...

 

            Но това поне му е хубавото на променливата – че може да се промени.

                                   Тя няма постоянна стойност,

                                                                       както и аз …

Няма ме няма, ако не трябвам на някого,

а такъв рядко се случва.

И така си летя,

насред нищото от всичко и ме няма,

а всичко е там …

 

 

***

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крут Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...