''Ние  не сме наследили Земята от дедите си ,
                                                                    ние сме я взели назаем от децата си''

                                                                 (Есе)

       Обичам летните вечери  на село, на вилата.

На люлката съм, стъмнило се е, на небето блещукат звездите... Около мен се носят  летните шумове - далечен лай на куче,  квакането на жабите в реката, тихата песен на близко щурче...

       Обзема ме спокойствие и тишина. Част съм от  тази красота - от майката природа и искам все така да бъде.

       След десет, петнадесет, двадесет години...

       И внезапно идва страшната догадка: А дали ще бъде същото?

       Едва ли...

       Някога, далече, в миналото  на човечеството, хората са се боели от природата, подчинявали  ù са се. Но лека-полека са  започнали  да проникват в тайните ù, да я опознават, да се чувстват победители.

      И постепенно са нарушили хармонията около себе си - станали са завоеватели, които разрушават Земята...

     Всяка година се изсичат стотици дървета. От година на година глобалното затопляне вече не е само заплаха, а факт. Температурата на Земята се покачва с всеки изминал ден, а топенето на ледовете продължава с още по-бързи темпове. Експерти по околната среда от Световния фонд за дивата природа алармират, че земята  в северозападна Гренландия буквално изчезва с всеки следващ ден.

      Избиват се китове, делфини  и всякакви животни  с изключително красива кожа. Изчезват цели животински видове  заради човешката суета - слонове, тигри, гепарди...

      Човекът тръгва срещу природата.

Избива животните, за да украси къщата си.

Променя коритата на реките, за да направи язовири.

Строи заводи, които изпускат отровни вещества, разрушаващи озоновия слой...

 Замърсява морето - изхвърля токсични отпадъци, които убиват морските обитатели. Стотици хиляди риби и раци сами изскачат на повърхността, за да ’’глътнат’’ кислород, водораслите линеят и умират...

 Мъртво море, най-соленият воден басейн в света, е заплашен да се превърне в обикновена локва, поради влиянието на човешката дейност. Морето, което се намира на най-ниската точка под морското равнище на земята, намалява с метър на година, а брегът му се е свил с над километър, са измерили специалисти...

       По мое мнение светът отива в крайно погрешна посока.

Всичко е затворен кръг и ако не днес, утре или вдругиден, то неминуемо ще ни се върне нашето небрежие към Природата.

       Ето само част от  прогнозите на учените. Доклад на изследователски център на Европейската комисия сочи, че заради сушата земеделската продукция ще намалее с 25%, а приходите от туризма може да спаднат до 5 милиарда евро годишно. "Ако прогнозираният за 2080 г. климат стане реалност, ЕС ще бъде изправен пред годишни загуби в размер от 20 до 65 милиарда евро в зависимост от увеличаването на температурата в Европа (между 2.5 градуса и 5.4 градуса)", се казва в документа. Добивът на различните видове култури ще  намалява годишно с 10%. Наводненията пък ще засегнат между 150 000 и 400 000 души повече на година и ще намалят годишното благоденствие с 0.24% главно заради щетите върху сградите.

     Стряскащо  звучи, нали?

      Най-страшното бреме е да се опитваме  да воюваме  със земята.

Да искаме  да бъдем владетели на неизчерпаемите ù богатства, да управляваме  стихиите...

А тя, Природата, започва да ни праща сигнали, че вече ù омръзва нашето безхаберие. Дали и затова не ни наказва все по-често напоследък – наводнения, урагани, земетресения, суша...?

     Къде  е хармонията между човека и природата?    

     Мисля, че не природата е жестока,  а ние не осъзнаваме собствената си жестокост към нея.

Не ме разбирайте погрешно - знам, че хората цял живот се стремят към прогреса. Той може да бъде както една мечта, така и опасност.

     Знам, че сам човек е невъзможно да промени нещо в начина на живот на останалите. Въпреки това вярвам, че ако има хора като мен, които мислят по този начин, е малко възможно, но не непостижимо  някога да се променим... Действията на един-единствен човек нямат почти никакво значение, нo умножени по седем милиарда (населението на Земята) – това е сила и тя е в нас!

     Защото не с нас е започнал животът и не с нас ще свърши. 

     Така че - на ход сме...

.........................................................

     Седя на люлката и и спомням...

       Разказвала ми е  баба, че някога селото ни се е наричало ''Дървена Рикса'' заради вековните гори около него, заради риска  (Рикса), който поели първите преселници  да се заселят до такава гора...

От някогашните дървета днес няма и помен. Останало е само едно – в края на селото, сигурно за да ни напомня какво е било и какво е сега...

Няма я вековната гора , но от няколко години млади фиданки, засадени от селяните, се полюшват на мястото на някогашните дървета. Все още са малки, неукрепнали, но ги има - и вятъра спират, и прохлада носят, и очите радват.

И сигурно след петнадесет-двадесет години и моите деца ще им се радват...

   Защото хората са разбрали най-важното - ние  не сме наследили Земята от дедите си, ние сме я взели назаем от децата си.

    Затова трябва да я пазим, а не да я разрушаваме.

    За да я има и след нас...