''Ние не сме наследили Земята от дедите си ,
ние сме я взели назаем от децата си''
(Есе)
Обичам летните вечери на село, на вилата.
На люлката съм, стъмнило се е, на небето блещукат звездите... Около мен се носят летните шумове - далечен лай на куче, квакането на жабите в реката, тихата песен на близко щурче...
Обзема ме спокойствие и тишина. Част съм от тази красота - от майката природа и искам все така да бъде.
След десет, петнадесет, двадесет години...
И внезапно идва страшната догадка: А дали ще бъде същото?
Едва ли...
Някога, далече, в миналото на човечеството, хората са се боели от природата, подчинявали ù са се. Но лека-полека са започнали да проникват в тайните ù, да я опознават, да се чувстват победители.
И постепенно са нарушили хармонията около себе си - станали са завоеватели, които разрушават Земята...
Всяка година се изсичат стотици дървета. От година на година глобалното затопляне вече не е само заплаха, а факт. Температурата на Земята се покачва с всеки изминал ден, а то ...