15 sept 2005, 17:08

Никога няма да те забравя

  Ensayos
7.9K 0 1
2 мин за четене
 

Никога няма да те забравя. Дори да знам, че си далеч и ще останеш за дълго, няма да спра да те чакам и да вярвам в теб. Опитвам да си представя какво правиш във всеки един момент, дали си сам и ти изпращам цялата си нежност. Целувам снимката ти и, макар да я гледам ненаситно с часове, не мога да преместя погледа си от нея. Тя е единственото в стаята, което напомня за теб, а като че ли навсякъде се долавя присъствието ти. Сякаш не си събрал смелост да дойдеш при мен и вместо това си се сбогувал със стените, прозорците, леглото... но те не могат да ми разкажат. Само тишината с глух глас ме увещава умолително да не се надявам повече, но аз никога няма да те забравя.
Напразни са безкрайните внимателни опити на приятелите ми да ме убедят, че си отминал спомен - безвъзвратно загубен и избледняващ. Може би са прави и трябва да не мечтая за теб, но по-добре да те имам само в мислите си, отколкото да се откажа от теб и ти да помислиш, че не те искам. Ако единственият начин да те усещам е болката, готова съм да страдам цял живот.
Никога няма да те забравя. Напразни са и милите покани и интересните срещи със стари и нови познати. Във всеки един търся прилика с теб - познат от теб жест или поглед - и трепвам, когато чуя използвана от теб фраза. Може би в някое от тези познанства се крие късметът ми, но щом не ме води към теб, по-добре да го пропусна, отколкото да дам погрешен знак и ти да решиш, че съм те заменила с друг, че съм предала доверието ти. Ако единственият начин да те имам, е самотата, доброволно ще се обрека на тъгата и празните вечери вкъщи. Колкото и време да мине, каквото и да науча, никога няма да съм разочарована или огорчена от теб, защото ти си моята най-светла надежда - неосъществима, но реална, едновременно осезаемо близка и неописуемо далечна. Не съм се борила за теб с никого, освен със себе си, затова си победа над самата мен, единствен и последен шанс за обич, подсказана не само от сърцето, но подкрепена от разума. Всичко хубаво си отиде с теб и макар годините да ме провокират, не могат да ми предложат по-силно и искрено усещане от чувствата ми към теб. Никога няма да те забравя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сълзичка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • невероятно е,казват,че думите не могат да изразят силата на чувствата,но ти си го направила по неповторим начин,поздравявам те

Selección del editor

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...