Sep 15, 2005, 5:08 PM

Никога няма да те забравя 

  Essays
5.0 / 5
7586 0 1
2 мин reading
Никога няма да те забравя. Дори да знам, че си далеч и ще останеш за дълго, няма да спра да те чакам и да вярвам в теб. Опитвам да си представя какво правиш във всеки един момент, дали си сам и ти изпращам цялата си нежност. Целувам снимката ти и, макар да я гледам ненаситно с часове, не мога да преместя погледа си от нея. Тя е единственото в стаята, което напомня за теб, а като че ли навсякъде се долавя присъствието ти. Сякаш не си събрал смелост да дойдеш при мен и вместо това си се сбогувал със стените, прозорците, леглото... но те не могат да ми разкажат. Само тишината с глух глас ме увещава умолително да не се надявам повече, но аз никога няма да те забравя.
Напразни са безкрайните внимателни опити на приятелите ми да ме убедят, че си отминал спомен - безвъзвратно загубен и избледняващ. Може би са прави и трябва да не мечтая за теб, но по-добре да те имам само в мислите си, отколкото да се откажа от теб и ти да помислиш, че не те искам. Ако единственият начин да те усещам е болкат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сълзичка All rights reserved.

Random works