Sep 15, 2005, 5:08 PM

Никога няма да те забравя

  Essays
7.9K 0 1
2 min reading
 

Никога няма да те забравя. Дори да знам, че си далеч и ще останеш за дълго, няма да спра да те чакам и да вярвам в теб. Опитвам да си представя какво правиш във всеки един момент, дали си сам и ти изпращам цялата си нежност. Целувам снимката ти и, макар да я гледам ненаситно с часове, не мога да преместя погледа си от нея. Тя е единственото в стаята, което напомня за теб, а като че ли навсякъде се долавя присъствието ти. Сякаш не си събрал смелост да дойдеш при мен и вместо това си се сбогувал със стените, прозорците, леглото... но те не могат да ми разкажат. Само тишината с глух глас ме увещава умолително да не се надявам повече, но аз никога няма да те забравя.
Напразни са безкрайните внимателни опити на приятелите ми да ме убедят, че си отминал спомен - безвъзвратно загубен и избледняващ. Може би са прави и трябва да не мечтая за теб, но по-добре да те имам само в мислите си, отколкото да се откажа от теб и ти да помислиш, че не те искам. Ако единственият начин да те усещам е болката, готова съм да страдам цял живот.
Никога няма да те забравя. Напразни са и милите покани и интересните срещи със стари и нови познати. Във всеки един търся прилика с теб - познат от теб жест или поглед - и трепвам, когато чуя използвана от теб фраза. Може би в някое от тези познанства се крие късметът ми, но щом не ме води към теб, по-добре да го пропусна, отколкото да дам погрешен знак и ти да решиш, че съм те заменила с друг, че съм предала доверието ти. Ако единственият начин да те имам, е самотата, доброволно ще се обрека на тъгата и празните вечери вкъщи. Колкото и време да мине, каквото и да науча, никога няма да съм разочарована или огорчена от теб, защото ти си моята най-светла надежда - неосъществима, но реална, едновременно осезаемо близка и неописуемо далечна. Не съм се борила за теб с никого, освен със себе си, затова си победа над самата мен, единствен и последен шанс за обич, подсказана не само от сърцето, но подкрепена от разума. Всичко хубаво си отиде с теб и макар годините да ме провокират, не могат да ми предложат по-силно и искрено усещане от чувствата ми към теб. Никога няма да те забравя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сълзичка All rights reserved.

Comments

Comments

  • невероятно е,казват,че думите не могат да изразят силата на чувствата,но ти си го направила по неповторим начин,поздравявам те

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...