Гледам през прозореца, минавайки край най-ралични сгради, хора, коли, паркове, и си мисля колко е красиво всичко това! Колко много закодирани неща има в природата и колко сме глупави ние, хората. Вървим всеки ден по едни и същи пътеки, срещаме се често с едни и същи хора, но за нас всичко това е нещо съвсем обикновено, просто един ден от ежедневието ни. Не обръщаме внимание на елементарните неща, като парковете през есента и градините през пролетта. Не! За нас всичко това са просто „неща”. Вместо това се присмиваме, осъждаме, обиждаме, мислим си, че градим, а всъщност унищожаваме.

   Делим хората на красиви, грозни, слаби, дебели, богати, бедни, цигани и българи... Това по-щастливи ли ни прави? Или е извратен начин да прикрием физическите и психическите си комплекси? Искаме да градим, а всеки ден пaрче по пaрче рушим. Обвиняваме всички и никога не търсим вината в себе си. Вместо това се крием зад фалшиви усмивки и вярваме на принципа „Дръж приятелите си близо, а враговете си по-близо”.

    Гледам и се чудя, как е възможно да сме толкова слепи?! Мислим си, че виждаме всичко и се пазим от болката, защото за нас тя е най-страшна. Говорим без да знаем и съдим без да чуем. Затваряме си очите от страх да не се сблъскаме с действителността, която всеки ден отричаме. Ядосваме се за елементарни неща и плачем без причина. Нима това хората определят като смислен живот? Нима това е животът?

     Доказано било, че човекът е най-висшето същество, способно съзнателно да обича, мисли и действа. Огледай се... Наистина ли е така, или отдавна вече не става дума за човечност? Трите основни цели в живота, на който и да е било са: пари, слава и контрол, съпроводени неизбежно с манипулация, агресия и злоба. Лошото е, че хората не осъзнават каква е цената, която трябва да платят, защото всичко в живота, добро или лошо, си има цена. И най-страшното далеч не е това.. Най-страшното е, че с всяка крачка, която правим по този път, губим несъзнателно част от сърцето си и най-вече част от себе си.

     Ако някой смята, че това за него е нормален живот, достоен за живеене, му пожелавам искрено късмет и се моля някой ден наистина да отвори очите си. Защото животът е един наистина красив миг, който малцина са успявали да уловят и да му се насладят. И единственият начин да разбере човек целия смисъл на живота, е просто да отвори ума и сърцето си за всичко което го заобикаля, без да слага защитни прегради и без да мисли, а просто да чувства!