Гледам през прозореца, минавайки край най-ралични сгради, хора, коли, паркове, и си мисля колко е красиво всичко това! Колко много закодирани неща има в природата и колко сме глупави ние, хората. Вървим всеки ден по едни и същи пътеки, срещаме се често с едни и същи хора, но за нас всичко това е нещо съвсем обикновено, просто един ден от ежедневието ни. Не обръщаме внимание на елементарните неща, като парковете през есента и градините през пролетта. Не! За нас всичко това са просто „неща”. Вместо това се присмиваме, осъждаме, обиждаме, мислим си, че градим, а всъщност унищожаваме.
Делим хората на красиви, грозни, слаби, дебели, богати, бедни, цигани и българи... Това по-щастливи ли ни прави? Или е извратен начин да прикрием физическите и психическите си комплекси? Искаме да градим, а всеки ден пaрче по пaрче рушим. Обвиняваме всички и никога не търсим вината в себе си. Вместо това се крием зад фалшиви усмивки и вярваме на принципа „Дръж приятелите си близо, а враговете си по-близо”.
Гл ...