Знаеш ли, не мога да заспя... Не знам дали защото е пълнолуние, или просто това е една от всичките нощи, в които леглото ми се струва прекалено голямо за мен... Но не мога да заспя. Опитах... стисках очи, въртях се... дори сложих възглавници на твоето място, но не помага... Те не могат да ме прегърнат, както правеше ти, не могат да ме целунат, както правеше ти... Тази нощ леглото е толкова голямо, че се губя в него. Губя себе си всяка нощ, откакто загубих теб. И нищо не може да запълни празното място, което остави.

Знаеш ли, тази нощ е една от всичките, в които се питам дали понякога си мислиш за мен, дали и ти не можеш да заспиш, дали слагаш на моето място възглавници, представяйки си, че това съм аз. Чудя се дали ме търсиш сутрин, щом отвориш очи и дали искаш да заспиш вечер до мен. Чудя се пазиш ли онези писма, които ти пратих, и цялата любов, която беше събрана в тях. Дали онази снимка стои още над леглото ти, или вече си я изхвърлил... Понякога си задавам въпроси, от чиито отговори се страхувам, но толкова искам да ги знам...

Знаеш ли, понякога набирам номера ти и затварям... Понякога гледам снимките ни и те ме връщат назад... в онези дни, в които греехме като слънца. Когато в очите ни имаше искри, в стомасите ни пърхаха пеперуди и усещахме безсилие в краката, но те не ни бяха нужни, защото когато бяхме заедно, летяхме... А сега... сега търсим сили, за да проходим... Сега едвам правим крачка, а някога можехме да летим...

Знаеш ли, всички тези мисли стоят на празното ти място в леглото ми. И всеки път, щом се обърна, за да те видя, те нахлуват в главата ми...

Знаеш ли, преди не исках да заспивам, защото щом затворех очи, спирах да те виждам, а сега не искам да се събуждам, защото когато ги отворя, теб вече те няма и мястото ти е празно, а леглото ми голямо... И отново се губя в него...

Знаеш ли, днес е пълнолуние, но не това е причината, поради която не мога да заспя, всъщност ми липсваш. Това е всичко.

Знаеш ли, така е всяка вечер. Нощта минава бавно и мъчително, а сутринта... На сутринта знам, че трябва отново да бъда усмихнатото момиче, което винаги намира сили, за да направи крачка напред... Така мразя сутринта... Така мразя да съм фалшива. Но това се иска от мен - да съм усмихната, въпреки че вътрешно умирам...

И ако някой ме пита '' Защо вчера не си спала'', ще отговоря, че беше пълнолуние... Никой не знае за момичето, което съм вечерта, но всеки знае, че има пълнолуние.