Знаеш ли, не мога да заспя... Не знам дали защото е пълнолуние, или просто това е една от всичките нощи, в които леглото ми се струва прекалено голямо за мен... Но не мога да заспя. Опитах... стисках очи, въртях се... дори сложих възглавници на твоето място, но не помага... Те не могат да ме прегърнат, както правеше ти, не могат да ме целунат, както правеше ти... Тази нощ леглото е толкова голямо, че се губя в него. Губя себе си всяка нощ, откакто загубих теб. И нищо не може да запълни празното място, което остави.
Знаеш ли, тази нощ е една от всичките, в които се питам дали понякога си мислиш за мен, дали и ти не можеш да заспиш, дали слагаш на моето място възглавници, представяйки си, че това съм аз. Чудя се дали ме търсиш сутрин, щом отвориш очи и дали искаш да заспиш вечер до мен. Чудя се пазиш ли онези писма, които ти пратих, и цялата любов, която беше събрана в тях. Дали онази снимка стои още над леглото ти, или вече си я изхвърлил... Понякога си задавам въпроси, от чиито отговор ...