Нужен си ни и днес, Дон Кихот
Какъв е Дон Кихот? Той е мечта, той е илюзия и дори измислен герой, той е това, което много хора биха искали да бъдат и което не могат да бъдат, той е този побъркан човек в още по-побъркания свят на още по-побърканите илюзии, мечти и себеподобни понятия. Нужен ли ни е Дон Кихот и днес или всички трябва да бъдем като него? Макар с умопомрачена психика той е забавен, непринуден и уязвим, но въпреки това смел и напорист човек, който знае как да се бори за любовта на своята любима Дулсинея. Борещ се с вятърните мелници, побеждаващ великани и спасявайки честта на любимата си той се превръща в символ на подражание. Можем ли днеска и ние да се борим за любовта на любимия човек, можем ли да побеждаваме онези гиганти, които всеки ден се опитват да ни смажат, можем ли да пренебрегнем реалния свят и за малко да се скрием в света на мистичното и нереалното? Отговорът на този въпрос е лесен - не можем...
Въпреки всичко ние отчаяно се нуждаем да съхраним донкихотовското в душите си, за да бъдем поне малко човечни, поне малко смели, за да се преборим с неволите, които всеки ден чукат на нашата врата. За да успеем да постигнем всички тези качества на лирическия герой, ще ни трябват много време и усилия и пак няма да сме толкова магнетични като него. Но да се върнем на въпроса дали Дон Кихот е нужен и днес? Разбира се! Той е онзи герои на Сервантес, който би могъл да повдигне духа на всеки читател, той е онзи, който те разсмива и показва, че не е нужна само сила, за да бъдеш силен и смел - тези качества се крият у всеки.
Нека се огледаме наоколо - какво виждаме? Донкихотовци? Не, такива няма, защото нашият забързан и глобализиран свят е накарал хората да забравят за онази могъща сила - книгата. Кой си спомня за Дон Кихот? Кой би искал да прочете двеста страници, за да обогати въображението си като има интернет, който дава синтезирана информация за всичко, което ни интересува... И въпреки всичко ние пак стигаме до извода, че Дон Кихот е олицетворение на това, което всички бихме искали да бъдем, а не можем.
Като заключение мога да кажа, че всички ние сме с големи очаквания от живота, но той в действителност не ни предоставя такива. Забързани търсим посока и се лутаме в нашето сиво ежедневие, а в действителност посока няма, защото някой беше казал, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, че човек не е човек когато не знае как да отстоява себе си и как да се бори за любовта си, а Сервантес е описал всичко това само в двеста страници - можете ли да си представите? :)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
А иначе е добре написано! Поздрави и повече оптимизъм! Ние, ДонКихотовците все още сме живи! 
