Нужен си ни и днес, Дон Кихот
Какъв е Дон Кихот? Той е мечта, той е илюзия и дори измислен герой, той е това, което много хора биха искали да бъдат и което не могат да бъдат, той е този побъркан човек в още по-побъркания свят на още по-побърканите илюзии, мечти и себеподобни понятия. Нужен ли ни е Дон Кихот и днес или всички трябва да бъдем като него? Макар с умопомрачена психика той е забавен, непринуден и уязвим, но въпреки това смел и напорист човек, който знае как да се бори за любовта на своята любима Дулсинея. Борещ се с вятърните мелници, побеждаващ великани и спасявайки честта на любимата си той се превръща в символ на подражание. Можем ли днеска и ние да се борим за любовта на любимия човек, можем ли да побеждаваме онези гиганти, които всеки ден се опитват да ни смажат, можем ли да пренебрегнем реалния свят и за малко да се скрием в света на мистичното и нереалното? Отговорът на този въпрос е лесен - не можем...
Въпреки всичко ние отчаяно се нуждаем да съхраним донкихотовското в душите си, за да бъдем поне малко човечни, поне малко смели, за да се преборим с неволите, които всеки ден чукат на нашата врата. За да успеем да постигнем всички тези качества на лирическия герой, ще ни трябват много време и усилия и пак няма да сме толкова магнетични като него. Но да се върнем на въпроса дали Дон Кихот е нужен и днес? Разбира се! Той е онзи герои на Сервантес, който би могъл да повдигне духа на всеки читател, той е онзи, който те разсмива и показва, че не е нужна само сила, за да бъдеш силен и смел - тези качества се крият у всеки.
Нека се огледаме наоколо - какво виждаме? Донкихотовци? Не, такива няма, защото нашият забързан и глобализиран свят е накарал хората да забравят за онази могъща сила - книгата. Кой си спомня за Дон Кихот? Кой би искал да прочете двеста страници, за да обогати въображението си като има интернет, който дава синтезирана информация за всичко, което ни интересува... И въпреки всичко ние пак стигаме до извода, че Дон Кихот е олицетворение на това, което всички бихме искали да бъдем, а не можем.
Като заключение мога да кажа, че всички ние сме с големи очаквания от живота, но той в действителност не ни предоставя такива. Забързани търсим посока и се лутаме в нашето сиво ежедневие, а в действителност посока няма, защото някой беше казал, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, че човек не е човек когато не знае как да отстоява себе си и как да се бори за любовта си, а Сервантес е описал всичко това само в двеста страници - можете ли да си представите? :)
© Цеци All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Който търси - намира! Огледай се по-добре и сигурно ще намериш някой и друг Дон Кихот! Само се питам, дали няма да си мислиш, че е поредният откачен! Просто много (категорично не всички) хора днес се доверяват повече на разума, а не на чувствата си!
А иначе е добре написано! Поздрави и повече оптимизъм! Ние, ДонКихотовците все още сме живи! 
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
От малък съм си малък дон кихот. пораснах, но пак съм малък. Не боря се с вятърни мелници, поне не с такива. не нося леген на главата, но търся добрината в на хората сърцата..
Странно как обаче ежедневно ми го казват - ти не си добре?
и защо ще им помагаш, защо ще ги спасяваш те не заслужават ?!?
боли, защото не се чувствам ок когато помогна на хора които наистина не го заслужават, но всеки път се успокоявам с мисълта - защо пък да е нужно да го заслужат за да получат добрина. тук не стана дума за непознатите по улицата, на тях за мен е нормално да помогнеш стига да не се от хората за които това е професия, ставаше дума за хората около нас с които контактуваме, които често показват тоталният си егоизъм и не я заслужават по принцип , но както казах .. боли.. но..
вече не обръщам им внимание когато ме обвиняват в лудост, защото вече знам всичко зависи от гледната точка. ограничените хора имат само една и го казват с лекота.
Ти може и да не ме познаеш по улицата, ако не преценя, че не ти е необходима моята помощ и защита как би могла.. ?
Да. Вече осъзнавам, че пречупвам всичко през моите разбирания и не помагам на всички веднага, но защо.. защото има много причини.
например вече познавам кога лъжат, но ако се зачудя помагам дори да имам съмнения. често не помагам или изчаквам до последно, за да не накърня достойнството на човека и собственото му себеуважение, което за мен е най-важно... умре ли то.. умира и човека.. дали се боря за любовта.. боря се.. но досега явно не съм я срещал такава и истинска за да може да не ми кажат отново.. ти не си добре..
мой приятел който отдавна сложих в графата познати казваше: - всичко е егоизъм.. болеше когато го чувах, защото и до днес - ден след десетина години от както го заяви и подкрепи с негови факти и разбирания, звучащи доста убедително, той все пак бе доста интелигентен човек, та.. и до днес не вярвам в това.. и не искам да повярвам, че поомагам , заради собственият си егоизъм и успокоение на съвестта.. Мисля правя го защото мога да си го позволя.. защо да не го правя щом това е възможно ?
Благодаря за това...