Пари и власт. Когато погледна на тези две думи като на едно цяло, в ума ми веднага изниква представата за корупцията. Закърпена на места с лъжи, подкупи, та дори и предателства, натурата ù е способна да предизвика неутолим глад, който да продължава да я шари с още и още кръпки. Материята, от която е изтъкана и която постоянно излъчва онзи вечен и неистов глад, е едно съчетание от алчност и жажда за власт. Това, което сплотява тези две порочни качества и им вдъхва допълнителна сила, е необходимостта им едно от друго и сходствата в нуждите им. Както алчността, така и властолюбието могат да бъдат разглеждани като уникални по своята проницателна сила. Тяхното творение - корупцията, е толкова мощно, че може да пренебрегне цялата хуманност у човек. Корумпираната личност е заслепена. Единственото, което си въобразява, че вижда, е това как тя накрая е заситила досега мъчещия я глад и е достигнала своя връх. Само че пътят на корупцията няма връх - той е гладък и безкраен. Следователно, онова, н ...