Пари и власт. Когато погледна на тези две думи като на едно цяло, в ума ми веднага изниква представата за корупцията. Закърпена на места с лъжи, подкупи, та дори и предателства, натурата ù е способна да предизвика неутолим глад, който да продължава да я шари с още и още кръпки. Материята, от която е изтъкана и която постоянно излъчва онзи вечен и неистов глад, е едно съчетание от алчност и жажда за власт. Това, което сплотява тези две порочни качества и им вдъхва допълнителна сила, е необходимостта им едно от друго и сходствата в нуждите им. Както алчността, така и властолюбието могат да бъдат разглеждани като уникални по своята проницателна сила. Тяхното творение - корупцията, е толкова мощно, че може да пренебрегне цялата хуманност у човек. Корумпираната личност е заслепена. Единственото, което си въобразява, че вижда, е това как тя накрая е заситила досега мъчещия я глад и е достигнала своя връх. Само че пътят на корупцията няма връх - той е гладък и безкраен. Следователно, онова, на което корумпираният човек се надява, се оказва илюзия. Той си казва "Не, само тази сума ще събера. Когато парите ми са достатъчно и мога да си позволя това, това и това, ще се спра и ще се наслаждавам." Това е илюзия, видяна като мечта през очите на корупцията, която постоянно се разраства, затъвайки в безграничния свят на желанието за още и още.

Да, обаче на парите и властта може да се погледне и по разумен начин. Като, разбира се, той не включва безконечната и егоцентрична жажда, присъщи на корупцията. Напротив - разумният човек вижда финансовите ситуации такива, каквито са и има огромно полезрение, разпределяйки парите си в рамките на бъдещи планове. Хората трябва да виждат парите като шанс за изявата на истинското им аз. Те са помощно средство за направата на правилния избор, а не трофеи, колекционирани, за да угаждат на нуждите ни. Истина е - парите не могат да закупят щастие, защото до щастието човек достига пеша. Те са само онези материали, които едновременно опропастяват пътя му и придават допълнителен сладък привкус накрая. Защото веднъж достигнал до щастието, човекът ще има предвид, че е преодолял всяка една кривина от пътя си и че е достоен да бъде горд и щастлив от правилното си решение.

Общо взето, в много редки случаи комбинирането на власт с пари не е корупция и е правилно решение. Разглеждана поотделно от парите, властта също може да се оприличи на инструмент, чрез който личността получава шанса да се разпорежда със свободата и имуществото на своите съграждани. На нейния път отново ги има онези бездънни ями на корупцията и преминавайки покрай тях, тя може и да остане на същата си позиция в обществото. И въпреки това идеите ù да спомагат частично и достатъчно благополучното развитие на дейността в държавата.