Обич без страх
Всеки човек се страхува. През есента и зимата, тези страхове са най-силни. Навън е студено. Денят е по-къс, нощите дълги. Хората са облечени с дебели дрехи, а под тях е бельото от страх. Не се вижда от околните. Но се чува от сърцето, което бие учестено и неспокойно. Страх за оцеляване. Страх от неизвестното. Страх от самотата. Цял живот минава в борба за усъвършенстване, за по-добро бъдеще. С мечта за по-висок стандарт и съществуване в лукс. В постоянен страх, да не би всичко да се срине и да се започне от нулата. Изхабен от динамиката на деня, страхувайки се от бъдещето, човек стига до извода, че всъщност най-ценното и скъпо мещо е да има с кого да сподели това, което е постигнал. Като се прибере да бъде прегърнат от човек, когото обича. И разбира се, най-важното, в когото е влюбен, да изпитва същото към него. Неща, които преди е пренебрегвал, а след много време разбира, че всъщност дават енергия и сили, с които да върви напред. Когато не е успял да ги срещне в годинит ...