24 jun 2011, 22:10

Обич през бащинските очи...

1.7K 0 32
1 мин за четене

След един вълшебен слънчев ден, в който отдадох цялата си любов на малкия ми ангел, реших, че какво по-хубаво има от разходка в детската писта на прохладния парк. Огромните дървета спускаха сянката си и лекият ветрец галеше солените ни тела. Приседнах на пейката и следях с обожаващ поглед малкия ми пешеходец. Другите дечица се разхождаха със всичко, което имаше колела. Единствените ходещи бяха моето дете и още едно дете, което беше на възрастта ми. Казвам дете, защото носеше синдромът на Даун. Трудно е да се пише за тази тема, но аз бих искала да разкажа друго. Мислех, че съм майка, която дава всичката обич на света за детето си до момента, в който зърнах очите на бащата. Човекът, който придружаваше другото дете.

Мнението за бащите не ми беше много по сърце. Та нали в живота ми никога не е присъствал такъв. Много пъти съм блъскала главата си с обвинения и неразбиращо съм се питала защо? Но...

В този човек виждах през очите му онази обич, която е по-силна от всичко. За която всеки един мечтае да открие. Подкрепата, че дори и да те няма, ти ще си там. Тези очи запълниха в мен любопитството какво е всъщност бащата. Все още виждам протегнатата му ръка, за да избърше детското потно чело. Как слага салфетка под мокрия потник и подкрепя пластмасовата бутилка в треперещите му ръце. Но най-голямата сила, която усетих, бе, когато бащата целуна челото на милото си дете. Шепнеше в ухото му нещо, което го караше да се усмихва и да пляска от щастие с ръце. Толкова силен миг, който бих искала да споделя с вас.

Ако понякога децата ви  ядосват или просто ви изкарват извън контрол, помислете какви сили има този човечец, който всеки миг е близо до смъртта, а детето му - без закрила. Знам, че понякога трябва да сме строги и да даваме по някое наказанийце, но нека никога да не се прилага насилие. Децата са невинни и ние сме техните пазители - нека им помагаме и учим на добро. Няма да засягам тематиката за подигравките на странични родители, които учат децата си на същото. Това е, защото никога не са се поставяли на мястото на другия. И никога не са поглеждали през очите на ближния...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...