Обич през бащинските очи...
След един вълшебен слънчев ден, в който отдадох цялата си любов на малкия ми ангел, реших, че какво по-хубаво има от разходка в детската писта на прохладния парк. Огромните дървета спускаха сянката си и лекият ветрец галеше солените ни тела. Приседнах на пейката и следях с обожаващ поглед малкия ми пешеходец. Другите дечица се разхождаха със всичко, което имаше колела. Единствените ходещи бяха моето дете и още едно дете, което беше на възрастта ми. Казвам дете, защото носеше синдромът на Даун. Трудно е да се пише за тази тема, но аз бих искала да разкажа друго. Мислех, че съм майка, която дава всичката обич на света за детето си до момента, в който зърнах очите на бащата. Човекът, който придружаваше другото дете.
Мнението за бащите не ми беше много по сърце. Та нали в живота ми никога не е присъствал такъв. Много пъти съм блъскала главата си с обвинения и неразбиращо съм се питала защо? Но...
В този човек виждах през очите му онази обич, която е по-силна от всичко. За която всеки един мечтае да открие. Подкрепата, че дори и да те няма, ти ще си там. Тези очи запълниха в мен любопитството какво е всъщност бащата. Все още виждам протегнатата му ръка, за да избърше детското потно чело. Как слага салфетка под мокрия потник и подкрепя пластмасовата бутилка в треперещите му ръце. Но най-голямата сила, която усетих, бе, когато бащата целуна челото на милото си дете. Шепнеше в ухото му нещо, което го караше да се усмихва и да пляска от щастие с ръце. Толкова силен миг, който бих искала да споделя с вас.
Ако понякога децата ви ядосват или просто ви изкарват извън контрол, помислете какви сили има този човечец, който всеки миг е близо до смъртта, а детето му - без закрила. Знам, че понякога трябва да сме строги и да даваме по някое наказанийце, но нека никога да не се прилага насилие. Децата са невинни и ние сме техните пазители - нека им помагаме и учим на добро. Няма да засягам тематиката за подигравките на странични родители, които учат децата си на същото. Това е, защото никога не са се поставяли на мястото на другия. И никога не са поглеждали през очите на ближния...
© Елeна All rights reserved.
