Обичам мравките, обичам и розите. Дните са едни и същи в цветарския магазин. Хората идват, купуват си цвете и плъзват по задачи. Като мравки. А в същото време, мравките и те щъкат, и те наминават покрай моето магазинче. Все край розите обикалят.

Вкъщи си имах градинка. С розови храсти. Много ги кътах -  и ги поливах, и ги подрязвах, и зиме топло им правих… Ала тази зима не оцеляха. Дали от сухият и силен вятър, дали от нещо друго, ама си изсъхнаха до една.

Замираше магазинът. Вече малко хора купуваха. Всички питаха за рози, но нямах. Само мравките продължаваха да обикалят насам-натам. Тия, дето цяла година бяха събирали от падналия цвят, сега се лутаха безцелно.

Една сутрин ми се стори много пусто. Пустота неземно тиха. Докато подреждах, забелязах нещо необичайно. Около кофата, където преди държах розите, някой беше стъпкал мравките. Лежаха си небрежно, като нападали розови листчета. Красиво…

Обичам мравките, обичам и розите.