Jan 26, 2016, 9:01 PM

Обичам мравките, обичам и розите...

  Essays » Others
1.7K 0 1

Обичам мравките, обичам и розите. Дните са едни и същи в цветарския магазин. Хората идват, купуват си цвете и плъзват по задачи. Като мравки. А в същото време, мравките и те щъкат, и те наминават покрай моето магазинче. Все край розите обикалят.

Вкъщи си имах градинка. С розови храсти. Много ги кътах -  и ги поливах, и ги подрязвах, и зиме топло им правих… Ала тази зима не оцеляха. Дали от сухият и силен вятър, дали от нещо друго, ама си изсъхнаха до една.

Замираше магазинът. Вече малко хора купуваха. Всички питаха за рози, но нямах. Само мравките продължаваха да обикалят насам-натам. Тия, дето цяла година бяха събирали от падналия цвят, сега се лутаха безцелно.

Една сутрин ми се стори много пусто. Пустота неземно тиха. Докато подреждах, забелязах нещо необичайно. Около кофата, където преди държах розите, някой беше стъпкал мравките. Лежаха си небрежно, като нападали розови листчета. Красиво…

 

Обичам мравките, обичам и розите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Драгомир Лаброев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...