С ясното само съзнание, че знаеш всичко от написаното по-долу, аз пак сядам да ти пиша. Искам още веднъж да използвам думите, за да изразя дълбочината на своите чувства. Знам, че това са само букви, които почти нямат стойност, ала в този миг, когато ни дели това огромно разстояние, не се сещам за друг начин да ти докажа любовта си...
Не знам дали си осъзнал, но ти се появи в живота ми, когато бях забравила да обичам. Бях много наранена и огорчена от човешката природа като цяло. Имах нужда да бъда сама, не исках да бъда обичана, не исках да обичам... Усещах, че ласките раняват, че лъжливата и пресилена обич убива... Осъзнах до болка, че "ОБИЧАМ ТЕ" не са просто две думи, с които човек може да злоупотребява и да изрича от ден за ден с лека ръка. В тях се крия дълбоко чувство, което не всеки може да усети (поне не на тази възраст). Не ми харесваше да чета тези думи навсякъде, дори упреквах себе си, че съм ги изричала. Сега осъзнах, че може би само двама човека съм обичала толкова истински ...