С ясното само съзнание, че знаеш всичко от написаното по-долу, аз пак сядам да ти пиша. Искам още веднъж да използвам думите, за да изразя дълбочината на своите чувства. Знам, че това са само букви, които почти нямат стойност, ала в този миг, когато ни дели това огромно разстояние, не се сещам за друг начин да ти докажа любовта си...

  Не знам дали си осъзнал, но ти се появи в живота ми, когато бях забравила да обичам. Бях много наранена и огорчена от човешката природа като цяло. Имах нужда да бъда сама, не исках да бъда обичана, не исках да обичам... Усещах, че ласките раняват, че лъжливата и пресилена обич убива... Осъзнах до болка, че "ОБИЧАМ ТЕ" не са просто две думи, с които човек може да злоупотребява и да изрича от ден за ден с лека ръка. В тях се крия дълбоко чувство, което не всеки може да усети (поне не на тази възраст). Не ми харесваше да чета тези думи навсякъде, дори упреквах себе си, че съм ги изричала. Сега осъзнах, че може би само двама човека съм обичала толкова истински, за да кажа: "ОБИЧАМ ТЕ"...

  Плувах в океана на нещастието, блъскайки се в бариерите на живота. Исках да изживея нещо истинско, но вече се страхувах. Не бях сигурна дали сърцето ми може да понесе още... Но ето - появи се човек, на когото държа, с когото мога да споделя и не е толкова невъзможно да бъдем заедно. Може би за първи път усещам, че искам да дарявам радост повече на друг, отколкото на себе си. Усмивката на любимия е най - красивия и желан дар. А когато умората или болката се настанят в нежния поглед, имаш желание да го приютиш под крилата на всеотдайността си и да закриляш обичта му от света. Чувстваш, че това те кара да живееш, да съществуваш. Влюбения поглед, нежните ласки и целувки даряват щастие, но не е това най - важното. Сливането на душите и сърцата, възможността да бъдеш едно цяло с другия, да го обичаш без страх, да му бъдеш нравствена и морална опора... Това е най-ценното! Защото любовта означава да забравиш себе си и да се пренесеш изцяло в света на другия!!!

  И сега, когато вече съм осъзнала сериозността на това чувство, когато не ме е страх, че ще бъда наранена (а по-скоро, че мога да нараня любимия), когато единствената болка е от километрите помежду ни, мога смело да заявя... ОБИЧАМ ТЕ!!!