Очите ти - най-горещите брегове, които някога едно човешко съзнание може да сътвори. Горят под краката ми, а пясъка се забива дълбоко между пръстите. Потъвам в пясъчни ями на твоята любов. Горя сърцето си с мисли за теб. Всеки ден се моля, парещото "хлъц" да отмине, за да мога да си поема глътка въздух. Моля се, но реално не искам това "хлъц" да си отива! Няма да позволя никой да ми го отнеме. Дори и с времето ще се боря, за да победя вселената за твоята любов.

            Очите ти - дълбоки като тъмнината на кладенец и пълни с живот. От тях добиваш страст, характерна само за човек, който обича. Лъчи светлина - стрити зад зениците на безграничната ти любов. Лъчи, които ме обвиха и с които потънах дълбоко защитена от тъмнината.

            Тихата тъмнина, която плаши и няма изход. Онази плашеща тишина, която ката плътта да настръхва и косата да настръхва. Същата, която беше до мен там, някога на друго място и по друго време. Когато единствено мъничка пеперуда нарушаваше тишината с пърхащите си криле.

            Върни се дълбоко назад в моето съзнание и...

Погледни в очите ми, виждаш ли някъде там следите от забравеното минало или и те както сърцето ми са се скрили някъде дълбоко и не искат да си заминат. Погледни през вратата на сърцето ми, за да разбереш истините и мечтите ми. Чуй порива на сърцето ми, който ще ти разкаже за вика на пеперудите и сълзите на птиците. Отвори сърцето си и ме покани на гости. Позволи ми да бъда до теб и в радостта и в тъгата. Разреши ми с теб да споделя светлината и тъмнината, тишината и мелодията. Нека бъда затворен свят в дланите на мъничко дете, а ти протягай своите ръце и достигни, онези бленувани брегове.

            Не плачи за мен, така както някога си плакала за други, ти Любов. Обърни се към мен и ми покажи усмивката която ме плени. Същата, която ме събуди и ме кара да се усмихвам само при мисълта за нея. Усмихни се, така както някога слънцето се е усмихвало на земята и стопли тъмнината в очите ми.

            Странно е, че пиша за тъмнина, когато аз съм слънчево и радостно дете. Вече малко поотраснало и помъдряло. Никога няма да забравя онази злина, която сърцето ми сътвори. Всеки ден се бичувам, за да не забравя, това което направих. Непростимо ли беше, че исках да спася друг и за това жертвах душата си? Толкова ли е лошо, да съм онази лошата в страшния филм, която накрая убиват? Много ли искам?

            Искам само едно: да ме обичаш, поне капчица от твоята обич ми дай. Толкова малко ми стига. Сърцето ми е пленено в кулата на слънчевите лъчи, събрани в зениците на очите ти. Очите ми остават полепнали по устните ти, а ръцете ми обгорени от страстта изчезват някъде в безкрая на твоята коса. Губя се в спомените си с теб, в спомените за краткото ни минало и за настоящото бъдеще. Градя собствените си изненади към теб, за да ги разруши света на страстната ни любов.

            Сдържам се да не напиша:"Обичам те!", защото ако започна да повтарям, няма да спра. Дори гласът да избяга от тялото и да се скита по света, носещ твоето име на полъха на вятъра, аз ще продължавам да те зова. И безгласна мелодия ще сътворя, за да напомня, колко много те обичам.