Очите ти - най-горещите брегове, които някога едно човешко съзнание може да сътвори. Горят под краката ми, а пясъка се забива дълбоко между пръстите. Потъвам в пясъчни ями на твоята любов. Горя сърцето си с мисли за теб. Всеки ден се моля, парещото "хлъц" да отмине, за да мога да си поема глътка въздух. Моля се, но реално не искам това "хлъц" да си отива! Няма да позволя никой да ми го отнеме. Дори и с времето ще се боря, за да победя вселената за твоята любов.
Очите ти - дълбоки като тъмнината на кладенец и пълни с живот. От тях добиваш страст, характерна само за човек, който обича. Лъчи светлина - стрити зад зениците на безграничната ти любов. Лъчи, които ме обвиха и с които потънах дълбоко защитена от тъмнината.
Тихата тъмнина, която плаши и няма изход. Онази плашеща тишина, която ката плътта да настръхва и косата да настръхва. Същата, която беше до мен там, някога на друго място и по друго време. Когато единствено мъничка пеперуда нарушаваше тишината с пърхащите си криле.
Върни се ...