Лесно е, когато искаш да можеш и много трудно, когато съзнаеш, че възможностите ти стигат до един определен момент. От там следва разруха. Разрухата на всичко, което някога е било и може да бъде познато. Същата тази, където някога си бил сътворен в мрака и светлината. Там, където не е имало нищо друго, освен липса на живот - ти си го сътворил. Разрухата на Вселената се е превърнала в нетипична подреденост на един човешки живот - твоят.             Някога живеех в тъмна и студена кула, без да имам светлината на лъчите излизащи от твоите очи. Някога, съвсем наскоро исках да се променя, да изчезна от собствената си разруха и част от обществото в себе си да сътворя. Някога, но не отдавна ти се появи в живота ми. Когато смисъла беше в тъгата, изказана по неприличен начин. Обиждайки себе си и другите, правех нереално впечатление, но ти най-добре позна, онова наранено дете, което буйстваше в мен и може би го укроти.

            Някога, когато в кулата имаше само мрак и пустота, всичко имаше различен смисъл. Смисълът АЗ и никой друг. Сега си ТИ и НИЕ. ТИ, защото определяш климата в мен, дори понякога неосъзнато. ТИ, когато създавам сама тъмнината в себе си, се появяваш и разбиваш мрака. ТИ, когато всичко останало нямам смисъл, защото ТИ си смисъла за мен. НИЕ, сме когато зимата е в нас и оставяме сърцата си без глас. НИЕ, сме когато аз и ти сътворим новата Вселена. НИЕ сме когато тихо гушнеш се в мен и дълбоко поемеш си въздух. Ще усещам как поемаш глътка живот дълго време, както някога поемах аз. Тихо ще нашепваш думите си, ти Любов. Думи сътворили в мен радостта и тъгата. Думи даващи ми светлина и разбиващи в мен тъмнината.

            Някога преди, но не сега милостта не беше мой приятел. Музиката умираше в сърцето ми, а всеки неин тон оставяше кървав белег в сърцето ми. Слушах мелодии навяващи ми спомени горящи с всеки тон. Нежния стон да гласа засядаше в мислите ми. Не исках да танцувам, защото земята разтварях под краката си. Някога, когато всичко беше тъмнина ТИ сътвори музиката в очите ми и стана част от мислите.

            Тогава, когато всичко свърши, аз бях болка. Аз бях себе си в болката, но не бях истинското ми аз. Тъжното аз, което самичко си страда, защото обича да страда. Аз, което обича всичко в теб, без да има причина. Аз, което постоянно се доказва пред всеки друг, но не и пред самото аз.

            Освободи ме от тази тъга. Освободи ме от онова предишно вече НЯКОГА. Освободи ме от собственото ми аз, за да не се самоунищожа. Не искам прошката ти, защото аз не мога да прощавам. Не искам мъката ти, защото моята си притежавам и умирам всеки път, когато в твоите очи я намирам. Не искам съжаление и знам, че никога не би го сътворила. Не искам ревност, защото тя убива.

            Искам теб, просто така. Искам да обичам всеки ден, всяка част от тялото ти, по начина, който мога. Искам да не търсиш причина, защо те обичам. Няма причина да те обичам, няма обяснение да те обичам. Обичам те, защото те обичам. Ако това не стига, какво повече мога да направя. Не мога в красиви думи да го облека. Вече нямам подходящи думи. Няма смисъл нито едно изречение. Няма смисъл дори и в погледа ми, защото пред мен си само ти. Опитвам се да подредя мислите и пак се появяваш ти. ТИ - живота ми Любов. Живот и страст и цялата нова Вселена. ТИ и АЗ - времето и климата вътре в нас.

            Някога никой не беше се разхождал в мен. Някога никой не можеше да ме нарече дете. Някога аз бях силната, а всички останали бяха в моите нозе. Сега аз съм в твоите. И целия свят ще срина в краката ти, ако нещо те застраши. И бури ще създам и мечти заради теб ще руша. За да мога в твоите очи нови наши да сътворя. Ще се доказвам, че мога по своята пътечка да си вървя, но редом до теб за ръка.

            Искам някога да съм казала последното сбогом, с което рушах светове. Искам повече сбогом да няма и това да не е последната измама. Да заспивам гушнала се в теб и да топя дневния сътворен от чуждите лед.

            Имам много желания, но само една мечта. Искам ти да си наркотика, който ме прави най-щастлива на света. Искам ти да ме вкараш в делириум и с мен да сътвориш светлина. Искам да съм слънцето, за да може никога да не ми избягаш. Искам с всеки лъч да огрея очите ти и те никога да не мислят за после или преди. Защото, мило, няма после, нито преди. Сега сме само аз и ти.

            Ела и бъди близо до усмивките ми, ела тихичко при мен и силно ме гушни. Ела, сърцето в мен бъди.

Обичам те, когато теб те няма и всичко ми изглежда измама. Обичам те, когато си до мен. Обичам и погледа ти лекичко смутен. Обичам присъствието ти в мен. Обичам мислите си за теб. Обичам да съм теб.

            Обичам те!