Лесно е, когато искаш да можеш и много трудно, когато съзнаеш, че възможностите ти стигат до един определен момент. От там следва разруха. Разрухата на всичко, което някога е било и може да бъде познато. Същата тази, където някога си бил сътворен в мрака и светлината. Там, където не е имало нищо друго, освен липса на живот - ти си го сътворил. Разрухата на Вселената се е превърнала в нетипична подреденост на един човешки живот - твоят. Някога живеех в тъмна и студена кула, без да имам светлината на лъчите излизащи от твоите очи. Някога, съвсем наскоро исках да се променя, да изчезна от собствената си разруха и част от обществото в себе си да сътворя. Някога, но не отдавна ти се появи в живота ми. Когато смисъла беше в тъгата, изказана по неприличен начин. Обиждайки себе си и другите, правех нереално впечатление, но ти най-добре позна, онова наранено дете, което буйстваше в мен и може би го укроти.
Някога, когато в кулата имаше само мрак и пустота, всичко имаше различен смисъл. Смисълът ...