Обичам те макар с разсечено сърце
Ти не ме обичаш вече? Какво трябва да направя, за да се върне всичко старо и да живеем пак в нашия си свят - свят на обич и мечти, свят на нежност и романс, свят на болка и реалност.
Ще преплувам океаните, ако трябва. Ще пребродя всички страшни планини. Ще обиколя Земята по екватора дори, но ти искам да останеш с мен! Не е ли достатъчно?..Тогава ще преброя звездите на небето, ще преброя песъчинките на плажа и в морето, ще даря добро на всички хора, но позволи да съм пак в сърцето. Ползволи на чувствата си да литнат към мен! Позволи на душата отново да се влюби в мен!
Нима ме мразиш и сега не можеш да простиш? На колене ли да се моля и да искам прошка или все след теб да ходя, да съм твоя сянка? Робиня искаш ли да стана твоя? Кажи и ще изпълня...
Какво? Не ме обичаш вече? Искаш аз да страдам?..Добре тогава. Само за последно ще помоля - вместо ръка, нож подай ми. Сърцето ще пронижа, та и него да го заболи. С кървави сълзи ще плаче то и ще се моли само за добро.
Вече няма спасение,. Аз не дишам, а сърцето отброява последния ми миг на този свят. Душата ми отлита нависоко, горе на небето - при звездите и красивата Луна. От там аз ще гледам твоите мъки и сълзи. От там аз пак ще те обичам, макар с разсечено сърце на две, макар с дяволска душа...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангелина Найденова Todos los derechos reservados
