„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.” – Артур Шопенхауер
Всяка секунда, която имаме, е частица от нашия живот. Отмине ли, тя е безвъзвратно изгубена и никога повече не можем да си я върнем, просто отлетял в забравата спомен. Секунда след секунда, след секунда… това натрупване на време съставя човешкия живот, който е просто миг от живота на големия свят.
Съществуването на човека е просто прашинка от развитието на света. Затова осъзнавайки своята нищожност, човекът постоянно се опитва да компенсира краткото си съществуване с грандиозни успехи. Какво означава да убиеш времето си и какво – да го оползотвориш? Отговорите на тези въпроси са различни за всеки един от нас, но нека се опитаме да им дадем еднозначно разрешение.
Времето е много разтегливо понятие. Понякога ни се струва, че то тече страшно бавно, друг път сякаш лети скорострелно. Истината е, че то не променя своя ход – мени се нашето възприятие по отношение на него. „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.” Ние правим времето такова, каквото е – абсолютна абстракция, превърната в мерна единица. Ако човекът не съществуваше, то и времето нямаше да съществува, тъй като то нямаше да бъде оформено и създадено в ничие съзнание.
Нека си представим, че целият ни живот се изразяваше в един единствен ден. Когато се събуди сутрин, ползотворният човек си поставя цели и задачи, които да изпълни през този ден. В течение на деня той прави каквото е необходимо, за да осъществи замисленото, труди се в името на желаната цел. Този човек се възползва от възможностите, които му се предоставят, за да се самоусъвършенства и да се докаже пред себе си и пред другите. Когато вечерта той погледне назад към свършената през деня работа, той е доволен и готов да посрещне тъмнината на нощта.
А какво прави обикновеният, скучен човек? Събуждайки се сутрин, той няма цели и мечти, той е празен човек, който се лута в света без да намери своето място. През целия ден той се опитва да измисли различни безсмислени дейности, с които да запълни монотонността, „убивайки” времето. Убивайки живота си, пропускайки го през пръстите си като пясък, грижливо разпилян от вятъра. Когато този човек се прибере вечер у дома, той няма какво да разкаже, няма върху какво да помисли, няма нищо.
Всеки един необикновен човек си поставя различни цели, но за всеки те имат еднаква стойност – те са мотива да продължи напред и да се бори, когато пада и бива ранен от всекидневните изпитания на живота. Те са това, с което той иска да бъде запомнен от останалите обикновени и необикновени хора.
© Петя Кънчева Todos los derechos reservados
"Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти." О.М.
Много необятна тема сте подхванали ето малко добавка:
"В пълния смисъл на думата, времето е “динамиката на случването” на вътрешно ниво. Ето защо то може да служи само като спомагателна концепция, тъй като това помага да различаваме естествения ритъм или движението на нещата. Но когато го приемаме за нещо обективно, стоящо над и по-високо от нас, то ви ограничава и отклонява. Вие не сте ограничени в конкретна времева линия. Вие не сте линейни същества. Съществуват нива от вашето същество, намиращи се извън контура на времето, което възприемате в този момент..."
.....
"Съгласно линейната представа за времето, вие не можете да бъдете едновременно на повече от едно място. Под думата “вие” линейната представа разбира вашето тяло, мозъка и съзнанието, което по някакъв е привързано към тялото/мозъка. (Науката все още не може да обясни как точно са свързани тялото и съзнанието, но в общи линии тя се придържа към идеята, че съзнанието не може да съществува без физическо тяло.)
Съгласно “завършената” субективна концепция за времето, вие присъствате там, където е и вашето съзнание. "
Да, защото само вие може да осъзнаете времевия интервал на вашето присъствие във вселената и то единствено само с вашето съзнание