„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.” – Артур Шопенхауер

Всяка секунда, която имаме, е частица от нашия живот. Отмине ли, тя е безвъзвратно изгубена и никога повече не можем да си я върнем, просто отлетял в забравата спомен. Секунда след секунда, след секунда… това натрупване на време съставя човешкия живот, който е просто миг от живота на големия свят.

Съществуването на човека е просто прашинка от развитието на света. Затова осъзнавайки своята нищожност, човекът постоянно се опитва да компенсира краткото си съществуване с грандиозни успехи. Какво означава да убиеш времето си и какво – да го оползотвориш? Отговорите на тези въпроси са различни за всеки един от нас, но нека се опитаме да им дадем еднозначно разрешение.

Времето е много разтегливо понятие. Понякога ни се струва, че то тече страшно бавно, друг път сякаш лети скорострелно. Истината е, че то не променя своя ход – мени се нашето възприятие по отношение на него. „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.” Ние правим времето такова, каквото е – абсолютна абстракция, превърната в мерна единица. Ако човекът не съществуваше, то и времето нямаше да съществува, тъй като то нямаше да бъде оформено и създадено в ничие съзнание.

Нека си представим, че целият ни живот се изразяваше в един единствен ден. Когато се събуди сутрин, ползотворният човек си поставя цели и задачи, които да изпълни през този ден. В течение на деня той прави каквото е необходимо, за да осъществи замисленото, труди се в името на желаната цел. Този човек се възползва от възможностите, които му се предоставят, за да се самоусъвършенства и да се докаже пред себе си и пред другите. Когато вечерта той погледне назад към свършената през деня работа, той е доволен и готов да посрещне тъмнината на нощта.

А какво прави обикновеният, скучен човек? Събуждайки се сутрин, той няма цели и мечти, той е празен човек, който се лута в света без да намери своето място. През целия ден той се опитва да измисли различни безсмислени дейности, с които да запълни монотонността, „убивайки” времето. Убивайки живота си, пропускайки го през пръстите си като пясък, грижливо разпилян от вятъра. Когато този човек се прибере вечер у дома, той няма какво да разкаже, няма върху какво да помисли, няма нищо.

Всеки един необикновен човек си поставя различни цели, но за всеки те имат еднаква стойност – те са мотива да продължи напред и да се бори, когато пада и бива ранен от всекидневните изпитания на живота. Те са това, с което той иска да бъде запомнен от останалите обикновени и необикновени хора.