Обратната страна на приказката е нощем – в тишината на поредната тъжна равносметка, в спора на разума срещу сърцето, в отминаващото време, все по-забързано и все по-недостатъчно... А ти се чувстваш все едно си избягала от чудната приказка... Красотата се крие в невъзможността, предизвикателството е дало отбой, щастието дреме в някое ъгълче, а ти се луташ между границите и усмивките... Всичко е един такъв кръговрат. Нещо в теб свети заради тъмнината на нощта, копнеещо за целувка, която да отмие горчивия вкус на самотните минутки... но дойде ли денят – вече е смачкано, наивно, ранимо... Най-тъжното е, че можеш да се откажеш от приказката. И после – животът продължава. Каквото и да става, той не спира да те бута, спъва, дърпа, преобръща, търкаля... За да осъзнаеш колко е важно да не нараняваш, да вярваш, да не спираш пред трудностите и да разбереш, че все пак животът има нужда от приказка.

                                                                                 © Павлина Петрова