21 abr 2007, 21:15

Обувките и любовта

  Ensayos
2.2K 0 4
1 мин за четене
Да речем, че си купуваш обувки. Нови, лъскави, страхотни... впечатлена си от външния им вид и затова ги взимаш... пробваш ги за минута и уж са удобни... Минава време, вървиш дни наред с тях и по някое време усещаш, че се образува мазол, неочаквано... нали уж в магазина бяха тооооолкова удобни... Слагаш лепенка, обаче нямаш други и въпреки, че те наболява малко, все пак си ги носиш.... След време мазолът минава, мястото там загрубява и престава да те боли... след още време и обувките се късат.
Следващ нов чифт обувки... Нови мазоли, на нови места...

Е, с любовта не е ли нещо такова? Осъзнаваш, че я има, когато започне да те боли, когато видиш, че не всичко е само хубаво, че трябва да изтраеш малко лошо, за да продължиш да се радваш на обувките... После се появява нова любов, която засяга нова, друга различна част от чувствата, защото онези, върху които е бил мазола, са се калили...



И кой е казал, че Любовта трябва винаги да ти е удобна? Има различни обувки, подходящи за различни пътища... Сам си правиш избора да поемеш риска да идеш на планина с токчета, само защото наистина искаш да си с определените обувки... сам си носиш и последствията, и емоциите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивчица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Харесва ми много начина ти на мислене
  • Поздравления за написаното!Никога не бих и предположила че любовта може да се сравни обувките,но ти успя да ме убедиш в това.Продължавай в същия дух
  • много готино написано
  • Харесва ми! Доста зряло написано...

Selección del editor

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...