Да речем, че си купуваш обувки. Нови, лъскави, страхотни... впечатлена си от външния им вид и затова ги взимаш... пробваш ги за минута и уж са удобни... Минава време, вървиш дни наред с тях и по някое време усещаш, че се образува мазол, неочаквано... нали уж в магазина бяха тооооолкова удобни... Слагаш лепенка, обаче нямаш други и въпреки, че те наболява малко, все пак си ги носиш.... След време мазолът минава, мястото там загрубява и престава да те боли... след още време и обувките се късат.
Следващ нов чифт обувки... Нови мазоли, на нови места...
Е, с любовта не е ли нещо такова? Осъзнаваш, че я има, когато започне да те боли, когато видиш, че не всичко е само хубаво, че трябва да изтраеш малко лошо, за да продължиш да се радваш на обувките... После се появява нова любов, която засяга нова, друга различна част от чувствата, защото онези, върху които е бил мазола, са се калили...
И кой е казал, че Любовта трябва винаги да ти е удобна? Има различни обувки, подходящи за различни пътища. ...